Определение № 4726 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, именована касационна, депозирана от Народно читалище „Иван Вазов“ 1908, село Здравец, с ЕИК 000868609, с адрес с. Здравец, ул. Г. Димитров, №21 против определение № 350/26.02.2025г., постановено по адм. дело № 90/2025г. по описа на Административен съд Търговище, с което е било оставено без разглеждане искането му с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК да бъде осъдена комисията по чл.23 от Закона за народните читалища да се произнесе по начина, указан със съдебно решение №1808/15.11.2024г. по адм.д. №221/2024г.на АдмС Търговище, постановено по административен спор между същите страни и производството е било прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, вр. чл.236 АПК. Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за бездействие по издаване на адм. акт, а за отказ да бъдат изпълнени множество фактически действия, които комисията дължала. Изрично обяснява,че част от петитума на исковата молба е за осъждане на комисията по чл.23 от ЗНЧ, да бъде осъдена да извърши фактически действия по свикване и провеждане на заседание за вземане на решение за разпределение. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Комисия по чл.23 от Закона за народните читалища при Община Търговище, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по искане Народно читалище „Иван Вазов“ 1908, село Здравец, с ЕИК 000868609, чрез процесуален представител, на основание чл. 256, ал. 1 АПК, с искане да бъде осъдена комисията по чл.23 от ЗНЧ да преустанови бездействието си и да извърши фактически действия, които да доведат до приемане на нейно решение с материално съдържание, указано в съдебно решение №1808/15.11.2024г. по адм.д. №221/2024г.на АдмС Търговище. С оспореното пред настоящата инстанция определение е оставено без разглеждане искането на Народно читалище „Иван Вазов“ 1908, село Здравец и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил съображения относно правната природа на осъдителния иск по чл. 256 от АПК, като е стигнал до извод, че предпоставка за допустимостта на оспорването по чл. 256, ал. 1 АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като характера на действието следва да е фактически, доколкото правните действия на администрацията биват обективирани в адм. актове и услуги. Посочил е и това, че правният интерес на ищеца следвало да е пряк, т.е. посредством съответното действие директно да се упражнява някакво право или се постига правен резултат. В конкретния случай искането е преценено като такова за задължаване на адм. орган да осъществи законовите си задължения, чийто краен резултат е приемането на адм. акт с конкретно съдържание. В крайна сметка първоинстанционният съд е направил извод за липса на предпоставките за допустимост на исковата молба поради отсъствие на изискуемите и задължителни условия за провеждането му. По тази причина е постановил обжалваното определение. Същото според настоящия съдебен състав се явява правилно и обосновано Предмет на иска по чл. 256 от АПК е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие, а не за издаване на административен акт. Затова защитата по този ред в случая е изначално недопустима. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не доказва наличието на предпоставките за провеждане на производство по реда на чл.256 АПК. Неиздаването на Решение от страна на комисията по чл.23 от ЗНЧ не е фактическо, а правно бездействие. Посочените фактически действия, предхождащи материализирането на волята на комисията, притежават чисто технически по естеството си характер, те не засягат самостоятелно правната сфера на ищеца, не създават за него конкретни права, поради което не притежават самостоятелно правно значение. В този смисъл е разпоредбата на чл.64 АПК, според която административнопроизводствените волеизявления действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай липсва специална норма, която да създава подобна процесуална легитимация в полза на ищеца. Отделно от горното, търсеният правнорелевантен резултат изобщо не може да бъде постигнат чрез посоченото производство. Видно от наведените в исковата молба и в частната жалба доводи, се касае за акт, който комисията следва да приеме в изпълнение на съдебно решение. Подобно бездействие следва или да бъде постигнато принудително по реда и с действията по дял пети от АПК, или извън случаите по дял пети представлява административно нарушение по смисъла на чл.304, ал.1 АПК, чиято диспозиция предвижда длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт да бъде наказано с глоба от 200 до 2000 лв., по реда на чл.306 АПК. Т.е. касае се за изначална липса на правен интерес частният жалбоподател да води спорното производство по чл.256 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,