Определение № 2511 от 13.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 42 от 06.06.2023 г., влязло в сила от същата дата, с което Р. П. В. и В. Б. В. са осъдени да заплатят солидарно на Т. Б. К. 29 368,09 лв главница със законната лихва от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, а за разликата от 6 602,24 лв над присъдените 29 368,09 до 35 970,33 лв и за сумата 5 385,56 лв, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2019 г. - 19.02.2021 г., предявените искове са отхвърлени. Р. П. В. и В. Б. В. са осъдени да заплатят на Т. Б. К. 4 734,09 лв разноски по делото за всички инстанции. Процесуалният представител на ответниците е поискал с молба вх.№ 6688/ 12.06.2023 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. Поддържа, че правилно съдът е определил, с оглед изхода от спора, правото им на 30 % от всички сторени от тях разноски по делото, но неправилно приел, че доказаните разходи възлизат на 3 924,48 лв. По делото били представени доказателства за направени пред всички инстанции разходи в размер 4 874,48 лв, поради което вземането им за разноски било в размер 1 462,34 лв. Ищцата от своя страна имала вземане за разноски в размер на 5 911,43 лв, затова по компенсация следвало да й бъдат присъдени 4 449,09 лв, а не 4 734,09 лв. В този смисъл молят решението да бъде изменено. Ответната по молбата страна Т. Б. К. не взема становище по нея. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество - за основателна. По делото са доказани разходи от страна на ответниците в претендирания от тях размер - 3 400 лв адвокатско възнаграждение, платено за защита пред трите инстанции и платени държавни такси в размер 587,36 лв и 887,12 лв съответно за производството пред въззивния и касационния съд. От тези разходи те имат право на 1 462,34 лв, а ищцата има право на 5 911,43 лв от направените от нея разноски за производството пред всички инстанции. След компенсация вземането на ищцата е в размер 4 449,09 лв, а не в размер 4 734,09 лв, както е прието в решението, чието изменение се иска. Искането е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 ГПК съдът