Решение № 9424 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2014 г.

Решение № 9424 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2014 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Росен Николаев, в качеството му на процесуален представител на Мая Стефанова Благова, срещу решение № 392 от 22.01.2014 г. по адм. дело № 2897 по описа за 2013 г. на административния съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 2001205822 от 8.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 21 от 7.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София град относно определени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 005.78 лв. и съответната лихва за забава и за 2010 г. в размер на 188.06 лв. и съответната лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и в тази му част. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София не ангажира становище Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Емилия Маскръчка излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001205822 от 8.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 21 от 7.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София град. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице Мая Стефанова Благова по прилагането на ЗДДФЛ за общ ревизиран период от 1.01.2009 г. до 31.12.2010 г. С него на същото на лицето е определено задължение по чл. 48 от закон за данък върху доходите в общ размер за двете години в размер на 1 966.16 лв. и лихва за забава в размер на 437.48 лв. При обжалването по административен ред е изменен размера на задължението за 2009 г., в посока на намаляването му на 1 303.04 лв. и съответната лихва за забава, и е потвърден размера на задължението за 2010 г. и на лихвата за забава. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което лицето е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че ревизията ще се осъществи по особения за това ред и че формирането на данъчната основа ще бъде съобразно правилата на това производство. Лицето не е подало декларация с оглед изискванията на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. За 2009 г. е констатиран недостиг на парични средства в размер на 13 99848 лв., а за 2010 г. в размер на 5 663.13 лв. Същият е представлява получен но недеклариран доход, който подлежи на облагане, а данъчната основа се определя съобразно чл. 122, ал. 2, т. 4 и т. 14 от ДОПК. Определени са задължения в размер на 1 399.85 лв. и на 566.31 за двете години. При административното обжалване по повод на довод за неправилно отчетени средства поради различен, по-малък брой дни, за пребиваване в РГърция разходите затова са намалени, респ. се намалява и недостигът и възлиза на 13 030.35 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото и конкретно, че ревизираното лице не е подавало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните 2009 г. и 2010 г. През тях то е реализирало доходи от работа по трудово правоотношение, а било и управител на "Елефтериа" ЕООД и "Нурин" ЕООД, като са налице данни, че лицето като собственик и управител е финансирало дейността им и има и задължения към собственика на същите, т. е. към нея самата. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е кредитирана изцяло от съда, за което той е изложил подробни съображения по отделните пера в приходната и разходната част на паричния баланс. Съдът подробно е посочил кои приходи и разходи са взети предвид, за да формира съдебният експерт отрицателно салдо и за двете години. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът споделя направените фактически установявания от страна на административния съд, съображенията при обсъждане на събраните доказателства и доказателствени средства, както и обсъдените правни основания относно издаването на оспорения ревизионен акт. Правилна е преценката му за частична незаконосъобразност и отмяна на ревизионния акт до определения в диспозитива размер, като не споделя касационния довод, че е следвало да измени ревизионния акт. Правилно съдът не е възприел включването в разходната част на услуги, които документално не са обосновани (УМБАЛСАМ "Пирогов" ЕАД, "Интерактивни технологии" АД и "Мобилтел" ЕАД). В приходната част е сладвало да се прибавят получени суми от "Елефтериа" ЕООД, за което са представени счетоводни документи. За приходната част за 2010 г. правилно се включват получени обезщетения от НОИ, понеже същите са изплатени на ревизирания субект за да разплаща с тях. За тези и всички други корекции, направени от административния съд на приходната и разходната част за двете години, той е изложил подробни и обосновани съображения. Касационните възражения са по повод на същите, имат общо съдържание и са неоснователни, понеже не са подкрепят от данните, установени в двете производства. Обобщаващият им характер с твърдение за нарушено право на защита и опорочено произвоство, административно и съдебно-административно, не обуславят извод за наличие на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд