Определение № 2120 от 07.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2486/2024 г.

Постъпила е частна жалба с вх. № 12376/01.07.2025 г. от Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М., А. В. В., чрез адв.А. Костов срещу определение № 1956/ 24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г. на ВКС, I т.о. В частната жалба се поддържат доводи, че атакуваното определение подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС изцяло. ВКС констатира следното: С постановеното по делото определение № 1956/ 24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 136/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 266/2024г. на Апелативен съд – Пловдив и е оставена без разглеждане насрещна касационна жалба вх. № 7573/24.09.2024 г. на [община]. Изрично съставът на ВКС е дал указания, че на обжалване подлежи само частта от определението, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба. Същата е била подадена от [община]. Съдът е приложил специалното правило на чл.287, ал.4 ГПК и не е извършвал проверка за наличие на останалите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на право на касационна жалба на [община]. Срещу тази прекратителна част на определение № 1956/ 24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г. на ВКС, I т.о. право на частна жалба има само подалата насрещната касационна жалба страна – [община], но не и Г. И. Г., Г. И. С., Н. Д. М., А. В. В.. В останалата част определението на ВКС е постановено на осн. чл.288 ГПК и то е окончателно, т.е. изключен е по-нататъшен съдебен контрол по отношение на същото. Изрично в чл.296, т.3 ГПК е предвидено, че в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. В същия смисъл е и константната практика на ВКС. Определението по чл.288 ГПК няма характер на преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1 ГПК спора съдебен акт. По изложените съображения частната жалба се явява недопустима и следва да се върне. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС