Решение № 6352 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (УО на ОПОС) срещу Решение № 3564 от 04.08.2025 г. на Административен съд – Пазарджик, поправено с Решение № 5709 от 10.12.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 25/2025 г., с което е отменено негово Решение № N-299 от 30.12.2024 г. за определяне на финансова корекция на Община Батак и Решение № 6 от 13.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014–2020 г. за допълване на Решение № N-299 от 30.12.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014–2020 г. за определяне на финансова корекция на Община Батак.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е установил фактите по делото, както и че не е обсъдил редица обстоятелства, посочени в административния акт. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал обективни факти и обстоятелства. Твърди, че неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че не е налице нарушение, което да бъде квалифицирано като нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Излага съображения за законосъобразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Алтернативно се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът – община Батак, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд са:

1. Решение № 299 от 30.12.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014–2020 г. за определяне на финансова корекция на Община Батак в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор № 95-Д-7 от 10.12.2020 г. с изпълнител „ГАРАНТ-90-ЦОНЕВ И СИЕ“ на стойност 1 416 241,72 лв. без ДДС;

2. Решение № 6 от 13.01.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014–2020 г. за допълване на посоченото по-горе Решение № N-299 от 30.12.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014–2020 г., а именно - на стр. 11-та, след абзац втори и преди абзац трети, започващ с думите „настоящото решение е издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ“ се допълва текст относно определяне финансовото изражение на нередността и на Община Батак се определя сума за възстановяване в размер на „165 878,25 лева (сто шестдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) по Договор № 95-Д-7 от 10.12.2020 г. с изпълнител „ГАРАНТ-90-ЦОНЕВ И СИЕ“ ООД, представляващи стойността на определената с настоящото решение финансова корекция в размер на 10 %, изчислена на база отчетени и общо верифицирани разходи по процесния договор, от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по този договор“. Допълване е извършено и в частта на мотивите.

Съдът е установил от фактическа страна, че между УО на ОПОС 2014–2020 и Община Батак е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014-2020 г. № Д-34-77 от 28.07.2020 г. за изпълнение на проект „Рекултивация на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в местността „Ралева къшла“ в землището на гр. Батак, неотговарящо на нормативните изисквания и обект на изпълнение на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14“.

За разходване на средствата с решение на кмета на Община Батак на 11.06.2020 г. е обявена процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Инженеринг (проектиране, упражняване на авторски надзор и строителство) за Рекултивация на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в местността „Ралева къшла“ в землището на гр. Батак – поземлен имот № 02837.5.580“. В резултат на проведената обществена поръчка е сключен договор № 95-Д-7 от 10.12.2020 г. с изпълнител „ГАРАНТ-90-ЦОНЕВ И СИЕ“ на стойност 1 416 241,72 лв. без ДДС.

Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е с констатация за нарушение на чл. 70, ал. 4, чл. 70, ал. 5 изречение последно и чл. 70, ал. 7 т. 2 и т. 3 б. „б“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (редакция на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП към ДВ, бр. 23 от 2020 год.) – незаконосъобразна методика. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности), с процентен показател 10 %.

Установено е, че от възложителя е избран критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП – „оптимално съотношение качество/цена“, с два показателя – Техническо предложение – Т, с относителна тежест 60 т. и Ценово предложение – Ц, с относителна тежест 40 т. Техническото предложение се оценява по подпоказателите „Организация и технология за изпълнение на дейностите“ – ИЗ, с относителна тежест 50 т. и „Обезпеченост на заемни маси“ – ЗМ, с относителна тежест 10 т. По подпоказателя „Организация и технология за изпълнение на дейностите“ – ИЗ скалата за оценяване е: 1, 10, 30 и 50 т. По подпоказателя „Обезпеченост на заемни маси“ – ЗМ скалата за оценяване е 1, 4, 7 и 10 т.

Мотивите на органа за незаконосъобразност на методиката са в три насоки:

1. Съгласно т. 1 „Общи указания“ в Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите – Приложение № 6 към документацията на обществената поръчка, се проверява представеният от участниците елемент „Управление на риска“. Също така едно от обстоятелствата за присъждане на минималния брой точки (1 точка) по подпоказател ИЗ е: „Разгледани са аспекти и мерки за управление на риска при изпълнение на обществената поръчка“. Прието е, че подпоказателят ИЗ съдържа елемент, който предвижда оценка на предложение за управление на риска. Управлението на риска обаче не попада в предвидените в чл. 70, ал. 4 ЗОП показатели.

2. В частта за определяне на оценката по подпоказател И3 се предвижда присъждане на 10 т., ако „Предложената от участника технологична последователност обхваща в пълен обем изпълнението на всички видове СМР, съобразена е с действащите технически норми и стандарти и с Техническата документация по процедурата (инвестиционен проект и технически спецификации)“. Същевременно в „Общи указания“ на методиката се предвижда, че предложението на участника няма да бъде оценявано и ще бъде отстранено, ако не отговаря на минималните изисквания. Цитираното по-горе изискване за получаване на 10 т. съвпада с минималните изисквания към предложението. В тази връзка няма яснота дали съобразяването на технологична последователност с действащите технически норми и стандарти и с Техническата документация е минимално изискване и участниците ще получат минималния брой точки – 1, или ще им бъде присъден по-голям брой точки – 10.

3. Подпоказател ИЗ не съдържа ясни дефиниции на използваните оценъчни понятия като „конкретни мерки“, „конкретни методи и начини“, „ясно дефинирани“, „приложими и реалистични мерки“, „конкретни, относими и приложими методи, техники и начини на работа“ и др. Органът е посочил, че е предвидено присъждане на по-голям или по-малък брой точки да се извършва чрез прилагането на тези оценъчни понятия.

При проверка на законосъобразността на акта съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел за неправилни изводите на органа относно наличието на описаното в акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С обжалваното решение е отменил административния акт като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби. По отношение на решението, с което се определя абсолютна стойност на финансовата корекция, съдът е приел, че то има акцесорен характер, поради което отмяната на Решение № N-299 от 30.12.2024 г. води до отмяна на решението, издадено по чл. 62, ал. 1 АПК. За пълнота е посочил, че с това решение не може да се променя размерът на определената корекция.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи по своята същност имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. В обжалваното решение съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

При проверка за съответствие на съдебния акт с материалния закон и обоснованост касационната инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП оптималното съотношение качество-цена е един от допустимите критерии за възлагане, чрез който възложителят на поръчката може да определи икономически най-изгодната оферта. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определи в рамките на избрания критерий за възлагане подходящите според него показатели за оценка, спрямо които да се оценяват постъпилите от участниците в процедурата оферти. Тази свобода не е неограничена. Показателите за оценка следва да са избрани така, че да способстват за постигане на същността на избрания критерий.

Съгласно чл. 70, ал. 4 ЗОП показателите, включени в критерия „оптималното съотношение качество-цена“, могат да съдържат:

1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия;

2. организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или

3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване.

Правилен е изводът на съда, че способността за управление на риска е пряко свързана с качеството, начина на изпълнение на поръчката и спазване на предложения срок, поради което не може да бъде възприето становището на органа, че управлението на риска не може да служи като показател за оценка на качеството по 70, ал. 4 ЗОП.

Не се установява също така твърдяното дублиране на минималните изисквания и надграждащите такива при оценка на предложенията. Цитираната от органа част методиката, която касае присъждане на 10 т. по подпоказател И3, е извадена извън контекста. Методиката в частта на присъждане на 10 т. по подпоказател И3 предвижда още условия, при чието изпълнение се дава посочения резултат – става въпрос за организация на строителната площадка, организация на работата на инженерно-техническия (ръководен) състав и на изпълнителския/те екип/и, предложен конкретен технологичен подход във връзка с изпълнение на поръчката в срок и предложени конкретни методи и начини за предварително информиране на обществеността.

Неоснователни са и твърденията на административния орган за незаконосъобразност на методиката поради използването в методика на неясни и субективни понятия. Съдържанието на използваните в методиката изрази е ясно и разбираемо за информираните и полагащи обичайна грижа потенциални участници, притежаващи опит в съответната дейност - предмет на процесната поръчка (инженеринг). Отделните компоненти са описани достатъчно ясно и изчерпателно. Неоснователни са изводите на административния орган, че са налице възпиращи условия или нарушение на конкуренцията. Участието само на един кандидат не води автоматично до извод за незаконосъобразно ограничаване на конкуренцията.

В заключение касационната инстанция приема, че не е осъществен съставът на описаната от административния орган нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция.

По отношение на Решение № 6 от 13.01.2025 г. за допълване на Решение № N-299 от 30.12.2024 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че има акцесорен характер, поради което отмяната на Решение № N-299 от 30.12.2024 г. обуславя и отмяната на допълващото го решение, чиято законосъобразност е безпредметно да се обсъжда самостоятелно.

По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на Община Батак следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 евро за касационното производство. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, вида и обема на предоставената правна помощ – писмен отговор по съществото на спора и процесуално представителство в открито съдебно заседание, касационната инстанция приема, че възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,