Определение № 2964 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 98/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. И. против решение № 454 от 21.07.2023 г. по въззивно гражданско дело №487 по описа за 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, 3-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №704 от 6.12.2022 г. по гр. д. №2537 по описа за 2021 г. на Благоевградския районен съд, I граждански състав. С първоинстанционното решение В. С. И. е осъден да заплати на М. Н. К. 6 000 лв. главница по договор за заем от 7.09.2018 г., ведно с 1780 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 8.11.2018 г. до 11.10.2021 г.

Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД?

2. Обективираното в разписката изявление, че при подписването и лицето, което я е издало/заемател/, е получило посочената сума като заем, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем и основанието или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Ответникът по жалбата М. Н. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Н. К. е заявил в исковата молба, че на 7.09.2018 г. е дал на ответника В. С. И. 6 000 лв. в заем срещу задължението да върне сумата в срок от два месеца. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си, поради което ищецът е поискал той да бъде осъден да му заплати сумата, ведно с 1780 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 8.11.2018 г. до 11.10.2021 г. Към исковата молба е била приложена и е била приета по делото разписка от 7.9.2018 г., според която В. С. И. е получил на тази дата в заем от М. Н. К. сумата от 6000 лв. и се е задължил се да я върне в срок от два месеца. Текстът на разписката е печатен, а подписите и трите имена на ответника са ръкописно изписани.

В отговора на исковата молба В. С. И. е оспорил получаването на сумата в заем. Завил е, че двата подписа и трите му имена са изписани от него на празен лист, а печатното съдържание е положено няколко години след това. Получавал е заеми от собственика на заложна къща В. Ш. и като гаранция на три пъти подписвал празни листове. Предположил е, че след смъртта на В. Ш. празните листове са попаднали у ищеца, който се е възползвал от един от тях.

В заключението на приетата по делото почеркова експертиза вещото лице е установило отпечатани щрихи от тонер частици, получени в резултат от дефект на принтера. Въз основа на това обстоятелство е достигнало до извода, че първо са изпълнени печатните текстове, а след това-ръкописните. Според вещото лице няма признаци, свидетелстващи за кражба на подпис. Ответникът е оспорил почерковата експертиза, поради което първоинстанционният съд е назначил тройна експертиза. Въпреки дадената му възможност, включително и чрез удължаване на срока, ответникът не е внесъл депозита за тази експертиза, поради което тя е била заличена.

Въз основа на тези доказателства Благоевградският районен съд е уважил предявените искове, а Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че от почерковата експертиза се установява неоснователността на възражението на ответника за попълването на празен и подписан от него лист. Ето защо е счел, че разписката е автентична и доказва възникването на заемно правоотношение с неговите съществени елементи: предаването на ищеца, респективно получаването от ответника на посочената дата на сумата от 6 000 лв., която се е задължил да върне в рамките на двемесечен срок, считано от подписването.

От така изложените мотиви не се констатира противоречие между дадените от въззивния съд разрешения и практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. Според цитираните от касатора решения № 837 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г., № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. №174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г., всички на IV ГО на ВКС, елементите на фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване на сумата от заемодателя в собственост на заемателя и реално предаване на тази сума, като тежестта на доказване носи ищецът. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения/решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на IV ГО/. В случая посредством разписката ищецът доказал съгласието на страните сключване на договор за заем и реалното предаване на сумата. Установено е било, че подписът под разписката е на касатора, което представлява и изявление за получаване на сумата/решение № 20 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. на IV ГО на ВКС/. На свой ред касаторът е следвало да проведе насрещно доказване на възражението си, че разписката представлява попълване на бланкет/празен лист/, даден по друг повод на собственик на заложна къща, който е използван от ищеца. Той обаче е установил само, че ищецът и неговата съпруга са работили в заложната къща. Касаторът нито е доказал наличието на бланкети, подписани от него, нито възможността ищецът да се ползва от тях. Нещо повече-възражението му е категорично опровергано от извода в почерковата експертиза, че печатният текст заради наличието на дефект на принтера предхожда неговия подпис. Затова изводът на въззивния съд за наличие на заемно правоотношение се основава на преценката на доказателствения материал по делото в съответствие с възложената на страните доказателствена тежест.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на М. Н. К. 1200 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение