Определение № 2743 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 275/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ответника по касация Г. Д. Д., чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2040 от 18.07.2024 г. в частта му относно разноските, като на молителя се присъдят такива, сторени за платено адвокатско възнаграждение за организиране на защитата му в селективната фаза на касационното обжалване. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна – „Юробанк България“ АД, [населено място]. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: Т. д. № 275/2023 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу решение № 263057 от 29.09.2022 г. по в. гр. д. № 5676/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Е въззивен състав, в съответните му, обжалвани от банката части, като с постановеното определение № 2040 от 18.07.2024 г. въззивното решение не е допуснато до касационен контрол, но съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски за касационното производство. С отговора на касационната жалба ищецът Г. Д. Д. е заявил искане за присъждане на сумата от 4 867.82 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК, за уговарянето на което е представил Договор за правна защита и съдействие от 22.12.2022 г. с предмет отговор на касационна жалба и изложение на основания за допускане на касационно обжалване по повод касационно обжалване на решение № 263057 от 29.09.2022 г. по в. гр. д. № 5676/2021 г. на Софийски градски съд. В договора е отразено, че уговорената сума ще бъде платена в брой или по посочена банкова сметка в срок до 05.01.2023 г. За доказване плащането на така уговореното адвокатско възнаграждение е представено банково извлечение, видно от което на 05.01.2023 г. по посочената в сключения между Г. Д. и процесуалния му пълномощник договор банкова сметка е постъпило плащане в размер на 4 867.82 лв. с вносител доверителят и основание за плащане – сключеният договор за правна помощ. Като съобрази, че с определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от касатора „Юробанк България“ АД части, и предвид липсата на възражения от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК относно дължимостта и размера на претендираните от ответника по касация разноски за платено адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че при този изход на спора е налице хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане изцяло на претендираната сума за платено адвокатско възнаграждение. Поради това, постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да се допълни на основание чл. 248 ГПК в частта му относно разноските, като се постанови осъждане на „Юробанк България“ АД да заплати на Г. Д. Д. разноски в размер на 4 867.82 лв. за касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение