Определение № 91 от 10.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Б. З. от [населено място], подадена от пълномощника адвокат А. И., в която се сочи, че с определение № 640 от 8.09.2014 год., постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по направените разноски по делото. Искането е за присъждане на разноските. В писмения отговор по чл.248, ал.2 ГПК Й. С. Ч. и М. С. Ч. изразяват становище, че молбата е недопустима, като просрочена, както и че е неоснователна, с твърдения, че не са направени разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за недопустима, поради следното: Производството по ч.гр.д. № 4204/2014 г. е образувано по частна жалба на Й. С. Ч. и М. С. Ч. срещу определение от 10.06.2014 г. по гр.д. № 5796/2014 г. на Софийски градски съд. С определение № 640 от 8.09.2012 г ., постановено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК съставът на Върховния касационен съд е потвърдил обжалваното определение на Софийски градски съд, като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника по жалбата М. З.. Молбата за изменение на определението в частта му за разноските е депозирана в канцеларията на Върховния касационен съд на 30.10.2014 г., поради което същата като просрочена не следва да бъде разглеждана по същество. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда, че такова искане може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението, което в случая е до 8.10.2014 г./сряда/. Подаването на молбата след изтичане на предвидения в закона месечен срок - на 30.10.2014 г., обуславя недопустимост на разглеждането й по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.