Определение № 302 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2015 г.

гражданско дело № 3320 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.304 ГПК. Образувано е по молба на П. К. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № V-155 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 1436/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. К. М. срещу К. Н. Г. и Е. Н. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 7 кв.м. от имот с идентификатор № 67800.501.404 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] от 4.10.2007 г. В молбата се поддържа, че в производството по делото молителката не е участвала и не е могла да защити интересите си. Счита, че постановеното решение засяга нейната правна сфера, тъй като заедно с ищеца по делото, неин съпруг са придобили процесния имот по време на брака и той е съпружеска имуществена общност. Твърди, че за влязлото в сила решение узнала на 16.12.2014 г., когато съпругът й Г. М. получил препис от искова молба с правно основание чл.109 ЗС, подадена от ответниците по настящото производство. Ответниците К. Н. Г. и Е. Н. С. оспорват молбата, като твърдят, че същата е процесуално недопустима. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът Г. К. М. изразява становище, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна и следва да се уважи. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена на 13.03.2015 г. В нея се твърди, че молителката е узнала за постановеното решение, чиято отмяна се иска, на 16.12.2014 г. От представените в съдебно заседание, проведено на 25.11.2015 г. писмени доказателства от процесуалния представител на Г. и С. адвокат Р. – изпълнителен лист № 156 от 21.12.2013 г., издаден от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1436/2013 г. и 10 бр. кредитни преводи по изп.дело № 20148010400004 по описа на ЧСИ Т. Д. с наредител П. К. М. се установява, че същата е узнала за постановеното и влязло в сила решение най-късно на 28.04.2014 г., когато е извършила първото плащане на част от сумата по изп.лист, по който Г. М. е осъден да заплати на Е. С. направените разноски за производството по гр.д. № 1436/2013 г. на БОС в размер на 1020 лв. Предвид изложеното, следва да се приеме, че най-късно на 28.04.2014 г. на молителката е било известно постановеното и влязло в сила решение по делото. Тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 28.07.2014 г. /понеделник/, който е присъствен ден, поради което подадената на 13.03.2015 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение е просрочена. Същата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. С оглед на това определение № 233 от 24.06.2015 г., с което е допусната до разглеждане молбата за отмяна и определение от 25.11.2015 г., с което е даден ход по същество на делото следва да се отменят. Предвид изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по молбата следва да се присъди сумата от по 200 лева на всеки един, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.