Определение № 734 от 04.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1241/2023 г.

ВКСI търговско отделение04.10.2023 г.докладчик Анна Ненова

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 13779/13.06.2023г. на Сдружение „Футболен клуб Кабиле – [населено място]“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област Ямбол, срещу разпореждане № 1066 от 01.06.2023г. по ч.т.д. № 851/2022г. на съдия при Апелативен съд - София. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 13779/13.06.2023г. на Сдружение „Футболен клуб Кабиле – [населено място]“ срещу разпореждане № 1066 от 01.06.2023г. по ч.т.д. № 851/2022г. на съдия при Апелативен съд - София, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, частна касационна жалба с вх. № 12490/30.05.2023г. на жалбоподателя срещу определение №672 от 26.10.2022г. на Апелативен съд – София по делото поради това, че определението не подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК). С определението от 26.10.2023г. на въззивния съд е потвърдено определение № 626 от 25.02.2022г. по ч.т.д. № 204/2022г. на Софийски градски съд за прекратяване, на основание чл. 539, ал. 1, т. 1 от ГПК, на производството по отношение на Сдружение „Футболен клуб Кабиле – [населено място]“ поради оттегляне на молбата на сдружението за свикване на извънредно общо събрание (конгрес) на Българския футболен клуб по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Оплакванията на жалбоподателя са, че обжалваното разпореждане е неправилно. Определението на Апелативен съд – София от 26.10.2022г. подлежи на касационен контрол на основание чл. 274 от ГПК и по това обстоятелство би следвало да се произнесе по-горната съдебна инстанция. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от глава двадесет и първа от ГПК „Обжалване на определенията“ (обжалване с частна жалба) посочва актовете, които подлежат на касационно обжалване – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но също съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на окръжен съд за прекратяване на производство по чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, образувано по молба за свикване на общо събрание на сдружение по инициатива на 1/3 от неговите членове, е определение, постановявано в производство, крайният акт по който не подлежи на касационно обжалване, при което, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението на апелативен съд, постановено след обжалване на определение на окръжен съд за прекратяване на производството, също не подлежи на касационен контрол, независимо дали в резултат на инстанционната проверка това определение е потвърдено, отменено, обезсилено като недопустимо или обявено за нищожно. Сходни на изложеното са изводите на съдията при Апелативен съд – София, върнал частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определението на този съд за потвърждаване на определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ поради оттегляне на молбата за свикване на общо събрание (конгрес) на Българския футболен съюз, тези изводи се споделят от настоящия състав на Върховния касационен съд, поради което подадената от футболния клуб жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба с вх. № 12490/30.05.2023г. следва да бъде оставена без уважение. Разпореждането е в съответствие със съдебната практика на ВКС (определение № 298 от 20.04.2012г. по ч.т.д. № 981/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), на която се е позовал и въззивният съд – че в действащата процесуална уредба не е предвидена възможност актовете на съда, с които се насрочва или отказва насрочване на общо събрание на сдружение по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, да подлежат на самостоятелен контрол от по-горен по степен съд. При насрочване на събранието инстанционната проверка е в производството по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ – оспорване на взетите от общото събрание на сдружението решения. Воден от горното съдът

Цитирани разпоредби

13