Определение № 251 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 756/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от управителя на „Денис Ер Груп“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 260 от 05.02.2014 г. по гр.дело №4211/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка –съкр. ОФГ по реда на чл.247 ГПК, допусната във въззивно решение № 1860 от 15.10.2013 г. по същото дело, състояща се в пропуск на съда да присъди и законната лихва в осъдителния диспозитив на потвърденото от него първоинстанционно решение. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да присъди и законната лихва върху присъдената неустойка. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор и не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.247 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е постановен отказ по реда на чл.247 ГПК да допусне поправка на горепосочената твърдяна от молителя ОФГ, въззивният съд е изложил съображения за това, че пропускът на първоинстанционния съд да присъди и законната лихва върху присъдената неустойка се отстранява по молба за допълване на диспозитива по реда на чл.250 ГПК пред съда постановил първоинстанционното решение и е ограничено със срок, който е изтекъл преди подаването на молбата до въззивния съд. Следователно молбата за това е неоснователна като подадена за допълване на въззивното решение, което не е непълно, и след законовия срок за това. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя изложените по-горе съображения на въззивната инстанция. Същите съответстват на уредената в чл.247 ГПК,съответно –чл.250 ГПК процедура, която изисква сезиране на съда, постановил решението,чиято корекция/съотв.допълване/ се претендира от страната, като във втората хипотеза въвежда законов едномесечен срок за това-чл.250 ал.1,предл.второ от ГПК, който в случая не е спазен. Следователно частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение