Определение № 177 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4985/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. К. и „Вива-К“ ЕООД, подадена чрез адв. В.Р., против определение № 4705 от 18.10.2024г. по гр.дело № 5258/2023г. на друг състав на ІV ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за допълване на определение № 3088/18.06.2024г. по гр.д.№ 5258/2023г., чрез присъждане на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение по прекратената част от касационното производство. Жалбоподателите излагат подробни съображения за неправилност на определението и искат отмяната му. Поддържат, че подадената до състава на ВКС молба не е за допълване на определението по чл. 288 ГПК по смисъла на чл. 248 ГПК, а с нея са поискали осъждане на ответника по касация да плати сторените от тях разноски по отношение на прекратената част от производството. Предвид това считат, че и към датата на откритото съдебно заседание пред ВКС са разполагали с право да поискат в тяхна полза да бъдат присъдени разноските по отношение на прекратената част. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: С определение № 3088/18.06.2024г. по гр.д.№ 5258/2023г. другият състав на ІV ГО на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на К. против решение № 4543/17.08.2023г. по в.гр.д. № 1913/2022г. на СГС, в частта потвърждаваща решение на СРС по гр.д. № 61238/ 2020г. за отхвърляне на иск на И. К. против „Вива-К“ ЕООД и Н. А. К. за обявяване относителната недействителност на договор от 05.09.2020г., с който дружеството е продало на К. движими вещи за сумата 2 520 лева и за отхвърляне на иска по чл.240 ЗЗД за плащане на 450 лева-неплатена договорна лихва върху главница 25 000 лева (част от невърнат заем за 80 000 лева, съгласно договор за заем от 03.07.2006г.) за периода от 08.12.2007г. до 07.12.2020г. и е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в частта потвърждаваща решението на СРС за отхвърляне на останалите предявени от И. К. искове. Ответниците в касационното производство „Вива-К4 ЕООД и Н. К. са получили препис от определението по чл. 288 ГПК на 27.06.2024г. На 18.09.2024г., чрез процесуалния си представител, са отправили до съда искане да бъде осъдена касаторката, на основание чл.78, ал.4 ГПК, да им плати разноските за адвокатско възнаграждение по прекратената част от касационното производство. С обжалваното пред ВКС определение другият състав на ВКС е приел, че е сезиран с искане по чл. 248 ГПК и е счел същото за процесуално недопустимо-подадено извън преклузивния срок по чл.248 ГПК. Съдът е съобразил, че след като определението № 3088/18.06.2024г. в прекратителната му част е връчено на молителите на 27.06.2024г., от когато тече и срокът за обжалването му, съответно за подаване на молбата по чл.248 ГПК, който е едноседмичен и е изтекъл на 04.07.2024г.- четвъртък, подадената на 18.09.2024г. молба по чл.248 ГПК е извън срока. Този състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. На първо място следва да се отбележи, че съдът е този, който квалифицира исканията на страните и не е обвързан от квалификацията, сочена от тях. На следващо място - съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая определението по чл.288 ГПК, в прекратителната му част, се явява такъв акт. В него съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноските за прекратената част на производството. Предвид това този акт подлежи на допълване по реда на чл.248 ГПК. Процесуалната допустимост на искането по чл. 248 ГПК е обусловена от спазване на преклузивен срок, който за необжалваемите съдебни актове е един месец от датата на постановяването им, а за обжалваемите актове съвпада със срока за обжалване-чл.248, ал.1 ГПК. Определението на ВКС в прекратителната му част подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните. Това е и срокът в който страната може да поиска допълването/ изменението му в частта за разноските. Ответниците по касация са уведомени за определението на 27.06.2024г. Едноседмичния срок за подаване на молбата за допълването му в частта за разноските, изтича на 04.07.2024г.–четвъртък, а тя е подадена на 18.09.2024г., т. е. след изтичане на срока и след преклудиране на правото да се иска допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Поради това молбата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от другия състав на ВКС. По изложените съображения атакуваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО