Определение № 152 от 07.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1233/2016 г.

Нчхд № 2512/16 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас е образувано по частна тъжба от В. Г. К. против П. К. Н. за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.1-3, чл.147, ал.1 от НК. С разпореждане от 20.05.2016 г. съдия-докладчик при БРС прекратил производството по делото и изпратил същото на РС-гр.София, по подсъдност, при твърде пестеливи мотиви. С разпореждане от 21.11.2016 г. по нчхд № 9873/16 г. съдия-докладчик при СРС прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност. Съображенията на СРС са в две посоки: БРС не е имал основание да приеме, че инкриминираното престъпление е извършено в гр. София, а отделно – са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, каквото искане се прави. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за подсъдност в полза на БРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: БРС не е установил надлежно от кой студиен комплекс е излъчено инкриминираното с частната тъжба предаване на телевизия „А. ТВ” и преждевременно се е произнесъл по подсъдността. Затова й мотивите на посоченото по-горе разпореждане са повече от лаконични. Неизясняването на обстоятелството, за което иде реч, препятства възможността ВКС да разреши повдигнатия спор за подсъдност, свързан с местоизвършване на престъплението. По-важно е друго. Тъжителят е поискал допускането на свидетели при довеждане и изискването на редица документи от ОДМВР-Бургас (виж частната тъжба), той лично и подсъдимия са с местоживеене в гр. Бургас. Тези данни налагат ВКС да съобрази изискванията за бързина, ефективност, непосредственост и снижаване на необходимите разходи при разглеждане на делото и това обуславя промяна на подсъдността по реда на чл.43, т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение