Определение № 6027 от 23.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А. и по частна жалба на М. К. А. против определение № 4203/19.09.2025 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 3270/2025 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 18994/03.06.2024 г., подадена от С. К. А., за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК на определение № 283/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 3310/2023 г. на Окръжен съд Пловдив. Жалбоподателката С. К. А. поддържа, че определението е неправилно. Излага се довод за неприложимост на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на определението, чиято отмяна се иска, както и доводи за недопустимост на постановеното по реда на чл.435 ГПК определение № 283/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 3310/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на С. К. А. против постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2023 г. по изп.дело № 20199080401076 по описа на ЧСИ Б. А.. Жалбоподателката М. К. А. /насрещна страна по молбата за отмяна/ поддържа, че определението е неправилно със същите доводи - за неприложимост на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и за липса на предмет на производството по чл.435 ГПК, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. Насрещната страна по молбата за отмяна - Е. У., чрез адв. М. е депозирала отговор, в който заявява становище за неоснователност на изложените в частната жалба на М. А. доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС и съответно моли същото да бъде потвърдено. Насрещната страна по молбата за отмяна – П. Литаров не е депозирал отговор по частните жалби. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК – постановено от съда определение в производство по чл.435, ал.3 ГПК. Позовал се е на задължителното тълкувателно разрешение, дадено в т.3 т.6 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна. Изложените в частните жалби доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС, са неоснователни по следните съображения: Съгласно задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение, постановено по реда на чл.435, ал.3 ГПК, не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК, което изрично е прието и в т.3 на посоченото по-горе тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища, в т.ч. и за Върховния касационен съд. Ето защо, обжалваното определение на състав на Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 3270/2025 г., следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение