Определение № 283 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2014 г.

Подадена е молба от Г. Д. Г. и Е. Р. Г. чрез техния пълномощник адв. Р. П. за връщане на сумата 126 435.80 лв., внесена като обезпечение по чл. 282, ал.1, т.2 ГПК, която сума да бъде преведена по посочената в молбата сметка на вносителя [фирма]. По делото е постъпило и запорно съобщение от ЧСИ Г. Т., рег. № 882 на КЧСИ, издадено по изп.д. № 20158820400102 с взискател [фирма] / в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], и длъжник Г. Д. Г., с предмет парично вземане в размер на 282 772.41 лв., за налагане на запор върху ½ от внесената по специалната сметка на ВКС сума за обезпечение. Направено е искане сумата 63 217.90 лв. да бъде преведена по сметката на ЧСИ. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 281 от 15.04.2014 г. по ч.гр.д. № 2295/2014 г. на ВКС, ІV г.о., е спряно на основание чл. 282 ГПК изпълнението на решение № 87 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 702/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 105 от 08.03.2013 г. по гр.д. № 517/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд Г. Д. Г. и Е. Р. Г. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на [фирма] /в несъстоятелност/ владението върху масивен магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 162.12 кв.м., като е констатирано внасяне на обезпечение по чл. 282, ал.2,т.2 ГПК в размер на 126 435.80 лв. по специалната сметка на ВКС. С решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 3903/2014 г. на ВКС, І г.о., въззивното решение е отменено и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление [населено място], против Г. Д. Г. и Е. Р. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху описания по- горе магазин. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 282, ал.4 ГПК, поради което внесената като обезпечение сума следва да бъде върната на вносителя. Съгласно цитираната разпоредба, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права, то се задържа, ако касационната жалба е оставена без уважение и носителят на вземането е предявил иск за вреди от забавяне на изпълнението. В случая касационната жалба е уважена, а искът на [фирма]/ в несъстоятелност/ против Г. Г. и Е. Г. е отхвърлен с влязло в сила решение. Неоснователно е направеното със запорното съобщение искане за превеждане на част от внесеното обезпечение в размер на сумата 63 217.90 лв. по сметката на ЧСИ за удовлетворяване на вземането на взискателя [фирма] /в несъстоятелност/ по изп.д. № 20158820400102. Видно от данните по делото – приложеното на л. 7 от ч.гр.д. № 2295/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., платежно нареждане от 11.04.2014 г., обезпечението по чл. 282 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е внесена от [фирма], което не е посочено от ЧСИ като длъжник по изпълнителното дело. Отделно от това, с оглед изрично уредените от ГПК/ чл. 282, ал.2-6/ предпоставки и процедура по освобождаване на внесената като гаранция по сметка на съд сума, съдът не е трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК и върху внесените като обезпечение по чл. 282 ГПК суми не може да се налага запор по реда на чл. 450 във вр. с чл. 507 ГПК. Водим от гореизложеното съдът