Определение № 692 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2025 г.

Производството е по реда на § 40 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Административнопроцесуалния кодекс, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г. и по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 9684/17.04.2025 г. по описа на Административен съд – София-град) от Областния управител на Областна администрация – София (със седалище в София, на ул. „Алабин“ № 22) против определение № 12643/10.04.2025 г. по адм. дело № 1924/2025 г. на Административен съд – София-град в частта му относно присъдените разноски и по частна жалба (вх. № 17212/08.07.2025 г. по описа на Административен съд – София-град) от Л. Х. Д. (с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [жк], на [улица]) против определение № 21937 от 25.06.2025 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател Областен управител на Областна администрация – София релевира оплакване за неправилност на определение № 12643/10.04.2025 г. в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по първата частна жалба – Л. Х. Д. оспорва основателността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й. Частната жалбоподателка Л. Х. Д. релевира оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на определение № 21937/25.06.2025 г. поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването, евентуално отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът по втората частна жалба – Областен управител на Областна администрация – София оспорва основателността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й. Частната жалба на Областния управител на Областна администрация – София е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, а частната жалба на Л. Д. е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Производството по адм. дело № 1924 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град е образувано по жалба на Л. Х. Д. против мълчалив отказ на Областния управител на Областна администрация – София да се произнесе по нейно Заявление, вх. № ОА23-148 от 09.01.2025 г. (л. 12 от първоинстанционното дело) за заверка на молба-декларация (л. 13, пак там) във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С определение № 12643 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 1924 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град жалбата на Д. против мълчалив отказ на Областния управител на Областна администрация – София да се произнесе по нейно Заявление, вх. № ОА23-148/09.01.2025 г. е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. Наред с това Областна администрация – София е осъдена да заплати на първоинстанционната и частна жалбоподателка 310.00 лв. разноски по делото, от които 10.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Недоволна от така постановеното определение в частта му относно присъдените й разноски, Д. го обжалвала с частна жалба, вх. № 11824/14.05.2025 г. по описа на Административен съд – София-град, преценена от първата инстанция като искане с правно основание по приложимия към конкретния момент чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК. С определение № 21937 от 25.06.2025 г. по първоинстанционното дело искането на Д. за изменение на определение № 12643/10.04.2025 г. по адм. дело № 1924/2025 г. на Административен съд – София-град в частта му за разноските е отхвърлено, като неоснователно. При тази фактическа и правна установеност, настоящият състав преценява, че частната жалба на Областния управител на Областна аднинистрация – София, с оглед изложените в нея доводи, по своя характер, представлява искане с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г. Налице е сезиране на настоящия съд с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт – определение № 12643/10.04.2025 г. в частта за разноските, по което обаче Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе. По отношение на присъдените разноски, които са с акцесорен характер спрямо главния предмет на спора, е предвиден специален ред, както за допълване, така и за изменение на постановеното определение и този ред е регламентиран в нормата на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК, във вр. с § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК. Съобразно даденото в посочената разпоредба разрешение, определение № 12643/10.04.2025 г. по адм. дело № 1924/2025 г. на Административен съд – София-град може да се допълни или измени в частта му относно присъдените разноски от същия съд, който го е постановил, като съдът се произнася в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 229 и сл. АПК от страната по делото, за която то е неблагоприятно. В случая този специален ред не е изчерпан, доколкото не е налице произнасяне от Административен съд – София-град по искането на Областния управител на Областна администрация – София за изменение на определение № 12643 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 1924/2025 г. по описа на този съд. Това налага прекратяването на производството пред настоящия съд в посочената част, като недопустимо, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искане, именувано „частна жалба“, вх. № 9684/17.04.2025 г. по описа на Административен съд – София-град. След приключване на производството пред Административен съд – София-град по реда на чл. 248 ГПК, делото следва да се изпрати отново на Върховния административен съд за разглеждане на подадената от Л. Д. частна жалба против определение № 21937/25.06.2025 г. по адм. дело № 1924/2025 г. на Административен съд – София-град и евентуално по частна жалба срещу определението на този съд, постановено в производството по чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия