Определение № 539 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 503/2009 г.

Производство по чл. 287 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 951/2008, с което е допуснато обезпечение на предявения иск. Недоволен от определението е жалбоподателят “И” ЕАД, София, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение и неправилно са наложени повече от една обезпечителни мерки. Ответникът по жалба А. В. Ц. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на обезпечителното производство, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че, предявеният иск за неимуществени вреди по чл. 200 КТ е допустим и вероятно основателен, първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението си, с което е уважил иска до размера на сумата 7.000 лева, поради което е налице обезпечителна нужда за отхвърлената част от иска в размер на 4.500 лева и е допуснал запор на сметките на ответника в “П” АД и О. българска банка” АД до размера на тази сума. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че нуждата от обезпечение се предполага и по делото не са налице доказателства за липсата на обезпечителна нужда. В нарушение на закона обаче съдът не е отчел, че предявеният иск не е подкрепен с писмени доказателства. Представените трудов договор и акт за трудова злополука доказват само част от елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 200 КТ. Липсват каквито и да било писмени доказателства за причините, поради което ищецът, като водач на притежаваното от ответника товарен автомобил, е изгубил контрол върху него и е напуснал пътното платно, като се е преобърнал в крайпътните площи. При тези обстоятелства обезпечението на иска следва да бъде допуснато срещу гаранция в размер на 4.500 лева и само върху сметките на ответника в “П” АД, тъй като няма доказателства за наличието на нужда от постановяването на втора обезпечителна мярка. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение