Определение № 4037 от 27.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 279/12.05.2026 г. по ч.гр.д. № 184/2026 г., с което Окръжен съд – Силистра е потвърдил разпореждане № 140/30.03.2026 г. (неточно именувано „определение“) по чл. 129, ал. 3 ГПК по гр.д. № 86/2025 г. на Районен съд – Дулово. Въззивното определение се обжалва от С. Х. Я. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси за законовите изисквания към указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, за необходимото съдържание на обратната разписка към пощенска пратка, с която се изпращат книжа до съда, и за значението на погрешно посоченото начало на срока за изпълнение на указанията в разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК. По същество се оплаква, че предвидената санкция в разпоредбата е приложена неправилно. Гр.д. № 86/2025 г. е образувано пред РС – Дулово по искова молба, с която С. Я. твърди, че е незаконно уволнен - при едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят бил нарушил поредица законови разпоредби, свързани с неизпълнено задължение да го трудоустрои, и че има правен интерес да предяви искове за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и за полагащото му се обезщетение. Ответник не е посочен. Не са заявени конкретните обстоятелства, които пораждат правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 и вземането по т. 3 КТ. Неясно е дали е предявен и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С разпореждане № 91/16.02.2026 г. първостепенният съд е приел, че исковата молба е нередовна. С позоваване на чл. 129, ал. 2 ГПК е възпроизвел съдържанието на чл. 127, ал. 1 и 2 и на чл. 128, т. 2 и 3 ГПК и дал 1-седмичен срок за изпълнение на указанията. Разпореждането е връчено надлежно на 23.02.2026 г. С разпореждане № 140/30.03.2026 г. първостепенният съд е приел, че срокът е изтекъл на 23.02.2026 г. без ищецът да отстрани нередовностите на исковата молба и е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В частната жалба срещу разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК ищецът/сега касатор се е оплакал, че 23.02.2026 г. е начало, не край на 1 седмичния срок за изпълнение на дадените указания и че ги е изпълнил в срок. Приложил е „уточняваща искова молба“ със същата обстоятелствена част и петитум като в исковата молба по образуваното гражданско дело, но с посочен ответник – [община] и адрес на Общината. Приложил е плик с пощенско клеймо и известие (обратна разписка) за доставена в рамките на срока пощенска пратка в РС – Дулово. С въззивното определение е потвърдено разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК. Съдът е приел, че исковата молба е нередовна и указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК не са изпълнени в срок. Споделил е довода в частната жалба, че датата 23.02.2026 г. е начало, а не край на дадения срок, но разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК следва изтичането му, в рамките на който ищецът не е поправил нередовностите на исковата молба. Добавил е, че приложената към частната жалба пощенска пратка не съдържа номер на гражданското дело и не може да се свърже с конкретното дело. Настоящият състав намира за трайно установена практиката на ВКС, според която при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, прецизни и изчерпателни, като исковата молба не се връща при неизпълнение на указания, неотговарящи на посочените характеристики (така определение № 4397/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3856/2022 г., IV г.о. и цитираните в него). Касационното обжалване следва да се допусне по първия повдигнат въпрос, като съответно на цитираната практика да бъде даден отговор, че законът не предвижда ищецът да бъде санкциониран с връщане на исковата молба (чл. 129, ал. 3 ГПК), когато указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК не разясняват в какво се състои нередовността на исковата молба и по какъв начин може да бъде отстранена. Частната касационна жалба е основателна. Исковата молба, по която е образувано гр.д. № 86/2025 г. на Районен съд – Дулово е нередовна – при неясни обстоятелствена част и петитум/искане за защита. С дадените указания първостепенният съд е възпроизвел съдържанието на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и 2 ГПК, а не е дал конкретни, прецизни и изчерпателни указания в какво се състои нередовността на исковата молба и по какъв начин може да бъде отстранена. Било е необходимо да укаже на ищеца в молба с препис да поясни кой е работодателят/ответникът, срещу когото предявява исковете, каква длъжност е заемал по трудовото правоотношение, какво е законовото основание работодателят да прекрати трудовото правоотношение, кога му е връчен актът за прекратяване, какви са конкретните нарушения на закона, при които е уволнен, размер и период на претендираното обезщетение за незаконно уволнение и дали заедно с исковете за отмяна на незаконното уволнение и за обезщетение, иска да бъде възстановен на заеманата длъжност. С „уточнителната искова молба“ към частната касационна жалба ищецът индивидуализира единствено ответника – [община]. Останалите нередовности на исковата молба – по чл. 127, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК, не са поправени. Незаконно е разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК, което въззивният съд е потвърдил. Процесуалната тежест/санкция не се прилага при незаконни указания за поправяне на нередовна искова молба. Те са незаконни, когато съдът се ограничава да възпроизведе съдържанието на чл. 127, ал. 1 ГПК и/или когато с позоваване на чл. 127, ал. 2 ГПК третира като нередовна искова молба без доказателствени искания. По релевантните факти, за които ищецът носи тежест и не представя доказателства, първостепенният съд се произнася с доклада, а неблагоприятните последици на доказателствената тежест прилага с решението. Чл. 127, ал. 2 ГПК не се отнася към индивидуализацията на спорното материално право – по източник, страни и съдържание, или към отправеното до съда искане за защита, т.е. неподкрепената с доказателствени искания искова молба е редовна и съдът дължи да я разгледа. Касационната инстанция е длъжна да отмени обжалваното определение, с което чл. 129, ал. 2, а с това и чл. 129, ал. 3 ГПК са приложени неправилно. След връщането на делото първостепенният съд е длъжен да даде указания с посоченото съдържанието и нов срок за изпълнението им (чл. 129, ал. 2 ГПК).