Определение № 10153 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9194/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., в Затвора [населено място], против определение № 5579 от 13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 646/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата му за предоставяне на правна помощ по делото. С доводи за неговата неправилност иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С определението, в обжалваната му част, е оставена без разглеждане молба вх. № 857 от 15.01.2026 г. на Н. А. за предоставяне на правна помощ като недопустима. За да постанови този резултат съдът е приел, че въпросът за предоставянето на правна помощ на ищеца в рамките на производството пред административния съд вече е бил решен по същество, като с определение от 23.12.2025 г. предоставената на ищеца правна помощ под формата на процесуално представителство е прекратена. Подаването на последваща и идентична по съдържание молба, без да са налице новонастъпили факти и обстоятелства, представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ЗПП, съответно процесуалното поведение на ищеца е в противоречие с целта на закона. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Злоупотребата с правна помощ е основание за прекратяването и съгласно чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Закона за правната помощ и чл. 96, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) но не и предпоставка за допустимост на последващо искане за предоставяне на такава в хода на производството. Последиците от прекратяването и лишаването от правна помощ са уредени в чл. 98 ГПК и сред тях не е възприетата от съда недопустимост на последващо искане за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК окончателно е влязлото в сила определение на съда, с което е отказано предоставянето на правна помощ. По изложените съображения обжалваното определение в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ като постановено при неправилно приложение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия за произнасяне по направеното искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ Върховният административен съд