Определение № 1036 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 686/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Е. С. П. от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Койчева, срещу определение № 10 341 от 26.09.2025г., постановено по адм. д. № 1932/2025г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 АПК жалбата й срещу отказ писмо изх. № ОСИСД25002406ВН_004ВН от 05.08.2025г. на кмета на община Варна и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПКАПК. Навежда съображения, че оспореното писмо представлява прикрит отказ на административния орган да се произнесе по заявление по преписка № АУ063752ПР от 27.06.2024г. с предмет допускане на устройствена разработка за ПИ идентификатор № 10135.2552.1272 по КККР на гр. Варна от една страна. Посочва и че писмото, обективира прикрит отказ, тъй като със заявеното с него намерение да бъде предприето принудително отчуждаване на имота й, се препятства разглеждането на нейното заявление за допускане на ПУП - ПРЗ и се лишава от възможността да упражни правото си да изменен действащия ПУП. Иска оспореното определение да бъде отменено и да делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът кметът на община Варна не изразява становище по частната жалба. Ответникът М. И. П. изразява становище за основателност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Варна е приел, че по делото не е налице спор, че жалбоподателките в първата инстанция Е. П. и М. П. са собственици на ПИ с идентификатор № 10135.2552.1275 по КККР на гр. Варна, както и че са депозирали заявление за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за собствения им ПИ, който до момента по действащия ПУП, одобрен с решение № 552 – 6 от 26 и 27.07.2012г. на ОбС – Варна попада в УПИ І - 1273, 1274, 1275 „За училище, детска ясла, детски дом" и в УПИ ІІІ - 1275 за „Жилищно строителство" и изменение на улична регулация. Посочил е, че във връзка с процедираното искане, жалбоподателките са подали заявление до Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна с искане за становище възнамерява ли да започне отчуждителна процедура по реда на ЗОС за имот с [идентификатор], съответно предвидено ли е в бюджета на Община Варна за 2025г. да се проведе такава процедура. Посочил е, че с оспореното в производството писмо кметът на община Варна е уведомил заявителите, че съгласно одобрения с решение № 552 - 6 от 26 и 27.07.2012г. на ОбС - Варна подробен устройствен план - план за улична регулация /ПУП-ПУР/ на кв. „Изгрев", за [ПИ], [ПИ] и [ПИ] е отреден УПИ І - 1273, 1274, 1275 "за училище, детска ясла, детски дом", кв.159, по плана на кв. „Изгрев", като предвид необходимостта от изграждане на училища, детски ясли и градини, [ПИ] е включен в раздел XVII - имоти, предвидени за отчуждаване за реализация на обекти от първостепенно значение, на Годишната програма на Община Варна за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост за 2025г., приета с Решение № 640 - 3, Протокол № 24 от 29.05.2025г. на ОбС – Варна, съответно в изпълнение на това решение ще се предприемат действия по откриване на процедура по принудително отчуждаване по реда на Глава III от ЗОС на [ПИ]. Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното в това производство писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, а има само уведомителен характер. Съдът е посочил, че предвид съдържанието му не е налице отказ да се разреши изменението на действащия ПУП по подадените от жалбоподателката заявление, а във връзка с нейно запитване е отговорено, че имота й е включен в годишната програмата за отчуждаване за 2025г. на община Варна. Поради това съдът е приел, че в случая не е налице индивидуален административен акт, който може да бъде предмет на съдебно оспорване, поради и което е оставил без разглеждане жалбата й и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като видно от неговото съдържание с него административния орган уведомява заявителката за това дали имота й е включен в програмата на община Варна за отчуждаване за 2025г. Оспореното писмо не обективира отказ да й бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за собствения й имот, същото не е и пречка да бъде процедирано нейното заявление за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ. За пълнота следва да бъде посочено, че оспореното писмо, с което се дава информация за това, че имота на жалбоподателките в първата инстанция е включен в годишната програма за отчуждаване на община Варна за 2025г. и че евентуално ще бъде отпочната процедура по отчуждаване, не е пречка за процедиране на изменение на ПУП – ПРЗ по чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ. А защитата срещу евентуална злоупотреба от страна на общинските органи с оппочване на процедура по отчуждаване с цел спиране на производство по изменение на ПУП – ПРЗ е дадена с нормата на чл. 208 ал. 2 ЗУТ, с е предвидено да бъде спряно отчуждително производство, което е започнало след изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ при подадено заявление за изменение на действащ ПУП – ПРЗ да влизане в сила на акта по заявлението за изменение на ПУП. По изложените съображения е правилен извода на съда че оспореното писмо не обективира отказ за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, съответно няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Във връзка с гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,