Определение № 439 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 398/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. Р. П. от гр. П., срещу определение от 26.05.2009г. по в.гр.д. №1006/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му от 08.05.2009г. като подадена след законовия срок за допълване на решението по същото въззивно дело. Жалбоподателят поддържа, че молбата му неправилно е квалифицирана от въззивния съд като молба за допълване на решението, вместо като молба за поправка на допуснатата в него очевидна фактическа грешка. Ответникът по жалбата „М”ЕООД, гр. П., не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С молба от 08.05.2009г. М. Р. П. е поискал да бъде отстранена от съда допуснатата от него грешка във въззивното решение от 30.12.2008г. по в.гр.д. №1006/2007г. на Пловдивски окръжен съд, изразяваща се в това, че в мотивите на въззивното решение е прието, че сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 08.02.2005г. до окончателното им изплащане, а това не е отразено в диспозитива на решението, с което след като частично е отменено първоинстанционното решение, са присъдени суми, но не е присъдена законната лихва върху тях. При посоченото съдържание на молбата въззвният съд неправилно е приел, че е сезиран с молба за допълване на въззивното решение. Очевидната фактическа грешка е пропускането да се отрази в решението част от формиранатав мотивите воля на съда, докато при непълното решение липсва формирана воля. Поддържаното в молбата съображение за неотразяване в диспозитива на въззивното решение на приетото в мотивите относно дължимостта на законната лихва, се субсумира като основание за поправяне на очевидна фактическа грешка, а не за допълване на решението. С оглед изложеното неправилно с обжалваното определение е преценена редовността на молбата за поправка на явна фактическа грешка с оглед срока за подаване на молба за допълване на решението. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за продължавана на процесуалните действия по молбата на М. П. за поправка на очевидна фактическа грешка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение