Определение № 690 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. К. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, III-то гражданско отделение, № 4311 от 01.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 4325/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане подадената от М. К. частна жалба против разпореждане от 22.02.2022 г. по в.гр.д.№ 3830/ 2019 г. на Софийски апелативен съд и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения в какво тази незаконосъобразност се състои. Изложени са съображения за незаконосъобразни действия от състава на Софийския апелативен съд по гр.д.№ 3830/ 2019 г. и за неправилност на постановеното по това дело разпореждане от 22.02.2022 г. Ответната страна В. В. К., действащ със съгласието на майка си И. М. Л., оспорва частната жалба, също без да излага конкретни доводи по правилността на обжалвания акт на другия състав на ВКС. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния Софийски градски съд е образувано по искова молба на В. В. К., чрез неговата майка и законен представител И. М. Л., срещу В. Г. В., починала в хода на производството, заместена от правоприемника си М. С. К., предявен е осъдителен иск за сумата 126 560,47 евро. С решение от 31.08.2018 г. по гр.д.№ 14669/ 2011 г. съдът уважил иска частично. По жалба на В. Г. В. срещу това решение е образувано гр.д.№ 3830/ 2019 г. на Софийски апелативен съд. С решение по това дело от 28.04.2021 г. въззивният съд потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в осъдителната му част. По касационна жалба на М. К. срещу въззивното решение е образувано пред ВКС, III г.о. гр.д. № 4326/ 2022 г. По молба на М. К. от 21.02.2022 г. по гр.д.№ 3830/ 2019 г. на Софийски апелативен съд е постановено разпореждане от 22.02.2022 г.. Съдът посочил, че молбата от 21.02.2022 г. е идентична с предходни искания на страната, независимо дали са квалифицирани по чл.247 ГПК, по чл. 250 ГПК или по чл.251 ГГК, по които има произнасяне и свеждащи се до несъгласие с решението, което е предмет на касационна жалба. Частната жалба на М. К. срещу това разпореждане е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. В него е прието, че на обжалване пред горестоящ съд подлежат определенията, респ. разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично посочени в закона. Обжалваното разпореждане не попадало в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК - не е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Определението на другия състав на ВКС е законосъобразно. Не всички постановявани от съда определения и разпореждания подлежат на самостоятелно обжалване. Само тези, които са посочени в чл.274 ал.1 ГПК могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол, останалите се проверяват при осъществяване на инстанционен контрол върху приключващия съответното производство акт, доколкото такъв е допустим. Подадената срещу разпореждане, което не е визирано в чл.274 ал.1 ГПК, частна жалба, е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същия извод е направен в обжалваното определение, а в частната жалба срещу него не са изложени конкретни съображения защо жалбоподателката не е съгласна с този извод. Изложени са съображения за неправилност на разпореждането на апелативния съд от 22.02.2022 г. и доводи по съществото на спора, чието обсъждане в настоящето производство е недопустимо. Другият състав на ВКС по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК контролира единствено процесуалното решение на предходния състав за недопустимост на акта, който е оставен без разглеждане. Той няма правомощия да контролира други постановени в хода на производството актове, нито да навлиза по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд