Решение № 1141 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационни жалби, подадени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Сливен (със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, на ул. „Ген. Скобелев“ № 5) и И. А. И. с [ЕГН] (и с настоящ адрес в гр. Несебър, на [адрес]) против решение № 1884 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1292 по описа за 2024 г. на Административен съд – Бургас в неблагоприятната му за всеки от жалбоподателите част. Касационният жалбоподател ОД на МВР – Сливен обжалва първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният от И. И. против ОД на МВР – Сливен иск за неимуществена обезвреда бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно иска касационната инстанция да намали размера на присъденото с атакувания съдебен акт в полза на ищеца и ответник по касация обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от И. адвокатско възнаграждение. Ответникът по първата касационна жалба – И. А. И. не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касационният жалбоподател И. А. И. обжалва решението, предмет на касационен контрол, в частта му, в която не е уважен предявеният от него против ОД на МВР – Сливен иск за неимуществена обезвреда за сумата над 2000.00 лв. до пълния предявен размер от 20000.00 лв. и за исковите периоди от 21.10.2022 г. до 23.03.2023 г. и от 24.03.2023 г. до 31.03.2023 г. Оплаква се, че решението в посочената част е неправилно, поради наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което предявеният от него против ОД на МВР – Сливен иск бъде уважен изцяло. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по втората касационна жалба – ОД на МВР – Сливен я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт в отхвърлителната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователи. С обжалваното решение, Административен съд – Бургас, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдил ОД на МВР – Сливен да заплати на И. А. И. сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.10.2022 г. до 23.03.2023 г., претърпени вследствие на незаконосъобразно задържане от служител на ответника на негово Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като предявеният от лицето иск е отхвърлен за разликата над 2000.00 лв. до пълния предявен такъв от 20000.00 лв. и за същия исков период. Със същото решение е оставена без разглеждане исковата молба на И. в частта й, с която е предявен иск против ОД на МВР – Сливен да му заплати сумата от 20000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, душевни болки и страдания, здравословни проблеми и уронване на репутацията му на бизнесмен, вследствие на незаконно задържане на лицето и незаконно отнемане на СУМПС за периода от 13.07.2022 г. до 20.10.2022 г. и е прекратено съдебното производство в тази част. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на адв. М. Донев от Адвокатска колегия – Сливен адвокатско възнаграждение за оказана в полза на ищеца безплатна правна защита и съдействие в размер на 500.00 лв., а ищецът в полза на ответника – 90.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Бургас е приел, че е сезиран от И. А. И. с искова молба (л. 2-5 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 38-40, пак там) за осъждането на ОД на МВР – Сливен да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20000.00 лв., изразяващи се в стрес, душевни болки и страдания, здравословни проблеми и уронване на репутацията му на бизнесмен, причинени му в резултат на незаконното му задържане, както и в резултат на незаконното отнемане и задържане на неговото СУМПС за периода от 13.07.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (05.08.2024 г.) до окончателното му заплащане. От фактическа страна съдът е установил, че след като ищецът е спрян за проверка от служители на Районно управление (РУ) – Сливен на 13.07.2022 г. в гр. Сливен, докато управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“ с рег. № [рег. номер] по бул. „Панайот Хитов“ и е тестван за наркотични вещества, показал положителен резултат за метаамфетамин, на лицето е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 418854/13.07.2022 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (л. 55, пак там). Издадена е също Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000104/13.07.2022 г. на началника на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен (л. 41, пак там), с която, на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, временно е отнето СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от 13.07.2022 г. Със заповедта са отнети СУМПС на водача и контролния талон. И. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на лица в РУ – Сливен – Заповед за задържане на лице, рег. № 1670зз-386/13.07.2022 г. (л. 48, пак там), издадена от старши полицай при РУ – Сливен. Образувано е досъдебно производство (ДП) № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), в хода на което е назначена и изготвена съдебна химикотоксилогична експертиза, според заключението на която в биологичната проба, взета от И., не са установени наркотични вещества (л. 14-15, пак там). Въз основа на резултатите от тази експертиза е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.10.2022 г. (л. 59, пак там), в което е посочено, че не е осъществено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, с оглед на което ДП № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен е прекратено. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Д. Б., живееща на семейни начала с ищеца, както и В. Н. Д. – негов познат. От правна страна, съдът е приел, че искът за неимуществена обезвреда, предявен от И., е частично допустим и основателен до присъдената сума за част от претендирания исков период. Установил е, че твърдените за незаконосъобразни Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000104/13.07.2022 г. на началника на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен и Заповед за задържане на лице, рег. № 1670зз-386/13.07.2022 г. на старши полицай при РУ – Сливен не са оспорени от ищеца в законоустановения срок за това, влезли са в законна сила и са породили разпоредените с тях правни последици. С оглед липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ – отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт, е преценил исковата молба за недопустима в частта й, с която се претендира обезщетение от незаконно задържане и от незаконно отнемане на СУМПС за периода от 13.07.2022 г. до 20.10.2022 г. В останалата му част, съдът е счел иска за неимуществена обезвреда за допустим и частично основателен, до присъдената сума от 2000.00 лв. и за исковия период от 21.10.2022 г. до 23.03.2023 г. Посочил е, че въпросът за отговорността на водача е решен с издаденото на 20.10.2022 г. от прокурор при Районна прокуратура – Сливен Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен, поради което до тази дата и при действието на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000104/13.07.2022 г. на началника на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, е съществувало законно основание за отнемане на СУМПС на И.. Взел е предвид данните от депозираната от ответника по иска молба, рег. № 343000-15989/06.12.2024 г. (л. 81, пак там), а именно, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 20.10.2022 г. е получено в ОД на МВР – Сливен на 21.10.2022 г., а в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен – на 25.10.2022 г. Приел е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на служител на ответника да му върне СУМПС след датата на прекратяване на ДП № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен до 23.03.2023 г. – датата на връщане на СУМПС. Изложил е доводи, че прекратяването на ДП води до отпадане на основанието за задържане на свидетелството. Позовал се е на разпоредбите, касаещи отнемането и връщането на СУМПС, от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/01.10.2002 г./ Наредба/та). Подчертал е, че ответникът по иска не твърди, нито представя доказателства, че е било налице друго основание за задържане на СУМПС в приетия за относим исков период. На следващо място съдът е обсъдил наличието по казуса на останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – Сливен за вреди по ЗОДОВ. Кредитирал е свидетелските показания като обективни и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Преценил е, че задържането на СУМПС съставлява за ищеца ограничаване на правото му да управлява моторно превозно средство, което ограничаване, в случая, се е осъществило не въз основа на изрична правна норма и/или въз основа на законосъобразно издаден и влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт. Приел е, че за период от 5 (пет) месеца, заради незаконосъобразното бездействие на служител на ответника да му върне СУМПС, И. станал нервен и потиснат, изпитал чувство на несправедливо отношение към него, започнал да страда от безсъние, вдигал високо кръвно, получавал сърцебиене и се наложило да посещава психолог. Установил е и настъпили за ищеца неудобства от това ежедневно да се налага да организира по друг начин транспорта си, както и затруднения в професионално отношение, доколкото работните му задължения във връзка с осъществяването на частния му бизнес, изисквали управление на автомобил. Определил е обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Уважил е иска в допустимата му част за сумата от 2000.00 лв, ведно със законна лихва, така както е претендирана. Отхвърлил го е, като неоснователен и недоказан, за сумата над 2000.00 лв. до пълния предявен размер от 20000.00 лв. и за исковите периоди от 21.10.2022 г. до 23.03.2023 г. и от 24.03.2023 г. до 31.03.2023 г. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал наведените от касационните жалбоподатели пороци. Изложените мотиви са изведени при обективно установена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. За успешното провеждане на производството по иска за заплащане на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ в допустимата му част, И. е следвало да установи наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на разпоредбата, които, за конкретния случай, са незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган, претърпяна вреда и причинна връзка между тях. Обосновано на доказателствата по делото, съдът е преценил, че ищецът, чиято е тежестта на доказване, е установил наличието на тези законови предпоставки за исковия период от 21.10.2022 г. до 23.03.2023 г. За да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие следва да е установено по несъмнен и категоричен начин, че административния орган или негови длъжностни лица, са имали задължение за извършване на определено фактическо/и действие/я, произтичащо/и пряко от нормативен акт, но не са го/ги извършили. Такова задължение, в случая, е налице и то произтича от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., както правилно е приел първоинстанционният съд. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е иззето от И. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП № 22-1670-000104/13.07.2022 г. на началника на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен и е следвало да му се върне с прекратяването на ДП № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен, доколкото един от начините за решаване на въпроса за отговорността на водача е прекратяването на административнонаказателното или наказателното производство. Такъв юридически факт е налице и това е Постановлението за прекратяване на наказателното производството от 20.10.2022 г. След тази дата и до датата на реалното връщане на СУМПС – 23.03.2023 г. ответният административен орган незаконосъобразно е държал свидетелството за правоуправление на И. и е бездействал да му го върне. При липсата на нормативно установено основание за това задържане, безспорно се установява първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР за вреди по ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо бездействие. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и медицински документи, безспорно се установява и наличието по казуса на претърпени от ищеца морални вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган. Изложените в този смисъл съображения напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не следва да се повтарят и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. От 24.03.2023 г. до 31.03.2023 г. не е налице неизпълнена, дължима се по силата на закон или друг нормативен акт, административна дейност, поради което правилен и обоснован е изводът в обжалваното решение за неоснователност на предявения от И. иск за тази част от претендирания исков период. Не е налице твърдяната от касационните жалбоподатели неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществена обезвреда отговаря на критерия за справедливост, визиран в тази норма, като отчита характера на увреждането, периода на търпене на вредите и интензитета на изживените емоционални и физически страдания. Това обезщетение не е занижено или завишено, съобразено е с икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика на административните съдилища по сходни казуси. Неоснователно касационният жалбоподател И., за да защити тезата си, че присъденото му обезщетение е твърде ниско, го съпоставя с минималната работна заплата за страната през 2025 г. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано от икономическата конюнктура в страната, но не тази към датата на присъждането му, а тази към момента на увреждането, който момент е в рамките на 2022 г., когато минималната работна заплата за страната е 710.00 лв. Присъденото, в случая, обезщетение надвишава значително минималната работна заплата за 2022 г. Независимо от това, следва да се отбележи, че, сама по себе си, минималната работна заплата не е пряк израз на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във връзка с увреждането, която преценка настоящият състав на касационната инстанция приема, че е правилно извършена от първоинстанционния съд. В допълнение към аргументите на съда, обусловили извода му какъв размер на обезщетение да присъди в случая, следва да се добавят и тези, че вредоносният резултат не се изразява в трайно увреждане на психическото и физическото здраве на ищеца, както и че той е претендирал да бъде овъзмезден за причинени му емоционални и физически страдания, оценени на сума в размер на 20000.00 лв., причинени му, освен от доказаното незаконосъобразно бездействие на ответния административен орган, и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000104/13.07.2022 г. на началника на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен и Заповед за задържане на лице, рег. № 1670зз-386/13.07.2022 г. на старши полицай при РУ – Сливен. Лицето е било задържано на 13.07.2022 г. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на лица в РУ – Сливен, като е образувано и ДП № 1092/2022 г. по описа на РУ – Сливен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, които обстоятелства се явяват допълнителни стресови фактори за ищеца, т.е. за претендирания исков период, който съвпада частично с относимия такъв, са налице комплекс от други факти, които са провокирали негативни емоционални изживявания у И.. При това положение, правилно съдът е индивидуализирал обезщетението за неимуществени вреди на сумата от 2000.00 лв. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че решението в обжалваните му части е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в касационното производство, претенциите на страните за разноски са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия