Определение № 269 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Силистренския окръжен съд от 12.05.2011 г. по гр.д. № 93/2011, с което е потвърдено решението на Силистренския районен съд от 01.03.2011 г. по гр.д. № 2716/2010, с което е прекратено производството по предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е уважен иска за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за времето да предявяването му. Недоволна от решението е касаторката М. Д. Д., представлявана от адв. Ив. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за начина на уведомяване за отменяването на заповедта за уволнение от работодателя, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Д. т. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “актриса” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 22/10.11.2010, която е отменена от работодателя със заповед № 10/09.12.2010, за издаването на която ищцата е уведомена, но не се явила да й бъде връчена. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В посочените решения и определения на Върховния касационен съд е прието, че заповедите за отмяна на уволнението са връчени и от тогава са породили действието си, а въззивният съд е приел, че същият ден ищцата е била уведомена за издаването на заповедта и макар на следващия ден да е посетила театъра, не се е явила, за получаване на заповедта, съгласно която е предоставен 14-дневен срок за явяване на работа. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение