Определение № 466 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 10080 от 20.07.2022г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 3829/2019г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпросите: „Представляват ли „имущество“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ЗДР на ЗПКОНПИ получените/внесените от проверяваното лице /ответник в исковото производство/ средства по банкови сметки от трети лица с неустановено действително основание, вноските по банкови сметки от ответника и вноски за погасяване на потребителски кредити от ответника и т.н., в случай че те се са налични в патримониума на лицето в края на, респ. към датата на завеждане на иска? и „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на внесените /получените от проверяваното лице /ответник в исковото производство/ парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респ. към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразяването им в друго имущество?“, който по същество попадат в предмета на висящото тълкувателно дело № 4/ 2021 г. на ОСГК, поради наличие на противоречива практика на ВКС. Отговорът на въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г., е от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ГК. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,