Определение № 637 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4464/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение №1750 от 30.07.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е изменено решение №346 от 21.02.2013г. по същото дело в частта за разноските, като [фирма], [населено място], е осъден да заплати на [община] баня сумата от 232,50 лева, разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като поддържа,че съдът неправилно е разпределил отговорността за разноски по компенсация. Ответникът по частната жалба [община] баня не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение по т.д. №4468/2013г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №346 от 21.02.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в обжалваната му част, с която е потвърдено решение от 27.04.2012г. по т.д. №855/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, съответно няма да бъде осъществена проверка на правилността на решението в производството по чл.290 от ГПК. Поради това настоящият състав следва да се произнесе с изрично определение по частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №1750 от 30.07.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е изменено решение №346 от 21.02.2013г. по същото дело в частта за разноските. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е изменил решението си от 21.02.2013г. в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че тъй като въззивната жалба е частично уважена, ответникът по въззивната жалба следва да заплати на жалбоподателя половината от заплатената държавна такса от 135 лева, възлизаща съответно на 67,50 лева. Същевременно обаче е приел, че въззивният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като по тези съображения е осъдил въззивния жалбоподател да заплати на ответника по жалбата разноски по компенсация в размер на 232,50 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а съгласно алинея трета на същата разпоредба ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая въззивната жалба се явява частично основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя половината от направените по делото разноски за държавна такса в размер на 67,50 лева, а жалбоподателят, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата половината от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Изчислени по компенсация, разноските възлизат на 82,50 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата. Доколкото обаче въззивният жалбоподател не е поискал изменение на решението №346 от 21.02.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта за разноските, размерът на разноските, които той следва да бъде осъден да заплати на [община] баня, не може да бъде намален под присъдения с решението размер от 150 лева. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло като неправилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение