Решение № 3180 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2020 г.

Решение № 3180 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 95, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта (ППЗФВС) (отм.);. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Тенис клуб Локомотив" – Пловдив, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Рангелова-Кузманова, /накратко Сдружението/, срещу решение № 229/27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1115/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Сдружението против Заповед № 19-ОА-624 от 29.03.2019 г. на Кмета на [община]. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил направеният през 2014 г. от Сдружението, непредвиден в договора разход за основен ремонт на покрива на административната сграда, не е съобразил изпратеното от Сдружението през 2017 г. официално писмо, във връзка с техническото обследване на сградите и съоръженията, предмет на изпълнението на инвестиционната програма, както и становището на Българската федерация по тенис от месец ноември 2017 г., адресирано до Зам. кмета на [община] в ресор "Общинска собственост, устройство на територията, строителство и инвестиции". Посочва се, че съдът не коментира факта, че Комисията по младежки дейности и спорт е приела доводите и предложението на Сдружението за изменение на договора по т. 2. 2 и т. 2. 4 и е направен извод, че неприемането от съда на заключенията на Комисията, както и неприемането им от [община] представлява съществено нарушение на процедурата по прекратяване на договора. В жалбата се твърди и че съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е погрешно, невярно и невалидно. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени атакуваната Заповед № 19-ОА-624 от 29.03.2019 г. на Кмета на [община]. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Кметът на [община], редовно призован, представител не се е явил в с. з.. В писмения отговор на касационната жалба, се посочва, че същата е просрочена, при което положение производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК. Моли се, ако съдът счете касационната жалба за редовна и допустима, същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК - изпратена до ВАС чрез куриер на 17.02.2020 г., видно от представената с касационната жалба обратна разписка, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 19-ОА-624 от 29.03.2019 г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА, чл. 95, ал. 8 от ППЗФВС (отм.); и т. 21. 2 от подписания между [община] и Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Тенис клуб Локомотив" – Пловдив договор за предоставяне за ползване на недвижим имот – публична общинска собственост № 12 ДГ 1470 от 19.12.2012 г. е прекратен посочения договор. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност, установявайки следното: На 19.12.2012 г., на основание чл. 50б във връзка с чл. 50а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.); , чл. 95, ал. 3 във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта (отм.); , Решение № 219, взето с протокол № 15 от 16.06.2011 г. на Общински съвет - Пловдив, изменено и допълнено с Решение № 426, взето с протокол № 22 от 20.09.2011 г. на Общински съвет - Пловдив и заповед № 12 OA 3164/13.12.2012 г. на кмета на [община], между [община] и Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност "Тенис клуб Локомотив" – Пловдив е сключен Договор № 12 ДГ 1470. По силата на същия, [община] като собственик е предоставила за ползване на Сдружението - ползвател, следните спортен обект и спортни съоръжения - публична общинска собственост, находящи се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.510.823 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота по кадастрална карта - 17 959 кв. м., за който поземлен имот е отреден УПИ ХII-тенис комплекс, кв. 1 - нов по плана на Спортен комплекс "Отдих и култура", одобрен със заповед № 0 А-2298/14.12.2001 г. и заповед № 0 А-1474/28.08.2002 г., ведно с изградените върху същия сгради, а именно: сграда с идентификатор 56784.510.823. 1 със застроена площ от 1791 кв. м., сграда с идентификатор 56784.510.823. 2 със застроена площ от 344 кв. м., сграда с идентификатор 56784.510.823. 3 със застроена площ от 77 кв. м., сграда с идентификатор 56784.510.823. 4 със застроена площ от 130 кв. м., сграда с идентификатор 56784.510.823. 5 със застроена площ от 16 кв. м., сграда с идентификатор 56784.510.823. 7 със застроена площ от 15 кв. м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за срок от 20 години. Съгласно договора, ползвателят се е задължил да изпълни, със собствени средства програма за поддръжка и модернизация на спортния обект и съоръжения, на обща стойност от 800 000 (осемстотин хиляди) лева, с вкл. 20 % ДДС, за период от 20 години, а именно: Ремонт, поддръжка и модернизация на сградата: основен ремонт на възстановителния сектор (сауна, тангентор) - 20 000 (двадесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2013 г.; Подмяна на твърдата настилка на 3-те изкуствени корта - 200 000 (двеста хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2016 г; Обособяване на фитнес кът - 50 000 (петдесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2017 г.; Основен ремонт на закрита зала: покрив - 100 000 (сто хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2018 г.; Смяна прозорци и термоизолация - 340 000 (триста и четиридесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2020 г.; Осветление - 10 000 (десет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2021 г.; Подмяна седалки за зрители - 30 000 (тридесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2020 г.; Подмяна на 1200 седалки за зрители централен корт – 50 000 (петдесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2024 г. Изрично в т. 7 от договора е разписано, че ползвателят се задължава да полага за предоставения имот и съоръжения грижата на добрия стопанин и да извършва всички ремонти по поддържането им, които не са предвидени в програмата по т. 2, в т. ч. основни, текущи и други за своя сметка. Безспорно се установява, че Сдружението е изпълнило само предвидените инвестиции по т. 2.1.1 от договора - основен ремонт на възстановителния сектор (сауна, тангентор), като е вложило сумата от 22 780 лв. с ДДС /установено с протокол от 6.11.2014 г. на комисия, назначена със заповед № 14 OA 940/16.04.2014 г. на кмета на [община]/ и по т. 2. 3 от договора - обособяване на фитнес кът, като е вложило сумата от 50 000 лв. с ДДС / установено с протокол от 27.04.2018 г. на комисия, назначена със заповед № 17 OA 777/6.04.2017 г., доп. със заповед № 18 OA 119/24.01.2018 г. на Кмета на Община – Пловдив/. На 9.10.2017 г., Сдружението подало до [община] заявление с вх. № 17 КЛ 251/9.10.2017 г., с предложение за сключване на анекс към договора за предоставяне за ползване от 19.12.2012 г., за отпадане на т. 2. 2 (Подмяна на твърдата настилка на трите изкуствени корта - 200 000 (двеста хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2016 г.) и т. 2. 4 (Основен ремонт на закрита зала: покрив - 100 000 (сто хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2018 г.; смяна прозорци и термоизолация - 340 000 (триста и четиридесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2020 г.; осветление - 10 000 (десет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2021 г.; подмяна седалки за зрители - 30 000 (тридесет хиляди) лева, със срок на изпълнение до декември 2020 г.), поради невъзможност те да бъдат изпълнени поетапно и финансирани от Сдружението, както и предвид необходимостта от друго по-приложимо решение, което адекватно да отговори на нуждите на клуба. Посочено е че финансирането може да се осъществи със средства по Наредба № 2 на Министерство на младежта и спорта, както и че предложението е подкрепено от Управителния съвет на Българската федерация по тенис. Във връзка със заявлението в Общински съвет - Пловдив е входирано предложение с № 17 XI-493/15.12.2017 г. от Постоянната комисия по младежки дейността и спорт към Общински съвет – Пловдив за приемане на решение да се даде съгласие за отпадане на т. 2. 2 и т. 2. 4 от договора, което не е прието на проведеното на 18.12.2017 г. заседание на Общински съвет - Пловдив. С уведомление с изх. № 18 КЛ 41/7.06.2018 г. на зам. -кмет ОСУТСИ при [община], Сдружението е информирано, че в 30-дневен срок от получаване на писмото, следва да изпълни ангажиментите си по т. 2. 2. от договор за предоставяне за ползване на недвижим имот - публична общинска собственост № 12 ДГ 1470/19.12.2012 г., а именно: Подмяна на твърдата настилка на 3-те изкуствени корта, на стойност 200 000 (двеста хиляди) лева. В отговор Сдружението отправило ново предложение за изменение на договора изх. № 52/31.07.2018 г. до Кмета на [община]. С решение на комисията, назначена със Заповед № 17 OA 777/06.04.2017 г, доп. със заповед № 180 A 119/24.01.2018 г. на Кмета на [община], обективирано в Протокол от 13.02.2019 г., е предложено на кмета на [община] да се прекрати договор за предоставяне за ползване на недвижим имот - публична общинска собственост № 12 ДГ 1470/19.12.2012 г., поради неизпълнение на т. 2. 2 и т. 2.4.1 от договора. С уведомление, изх. № 19 КЛ-174/20.03.2019 г., връчено на 21.03.2019 г., Сдружението е уведомено за започване на административно производство по прекратяване на договор за предоставяне за ползване на недвижим имот - публична общинска собственост № 12 ДГ 1470/19.12.2012 г. / по чл. 26 от АПК/, като с протокол от 27.03.2019 г. е удостоверено, че представители на Сдружението са били запознати с административната преписка. Последвало издаването на обжалваната заповед. В първоинстанционното производство е изготвено и прието без възражение от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е дало положителен отговор на въпроса дали е възможно да бъде извършена подмяна на твърда настилка на трите изкуствени корта и инвестиция на стойност от 200 000 лева, в срок от 30 дни. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът счел, че след като Сдружението не е изпълнило задълженията си по сключения между страните договор, са налице предпоставките на чл. 95, ал. 8 от ППЗФВС (отм.); за прекратяване на договора и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Кмета на Община – Пловдив, с оглед правомощията му по чл. 95, ал. 8 от ППЗФВС (отм.); , при спазване на административно-производствените правила, разписани в АПК, притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й и при правилно приложение на материален закон и целта на закона. Съгласно чл. 50б от ЗФВС (отм.); , в приложимата му редакцията, до изменението обн. ДВ бр. 45/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., на което основание е сключен процесният договор между страните, спортни обекти и съоръжения - държавна и общинска собственост, могат да се предоставят за ползване за срок до 20 години на спортните организации по чл. 10, ал. 2 и спортните клубове по чл. 11 и чл. 12, ал. 1, при условие, че кандидатът: 1. е ползвал спортния обект и съоръжение не по-малко от 10 години на законово основание и по предназначение; 2. е осигурявал за срока по т. 1 условия на спортни организации - юридически лица с нестопанска цел, да осъществяват в обекта и/или съоръжението тренировъчна и/или състезателна дейност; 3. няма финансови задължения от публичен характер към държавата или общината към датата на подаване на искането; 4. е предложил за изпълнение програма за поддръжка и модернизация на съответния спортен обект и съоръжение или за изграждане на нови спортни обекти и/или съоръжения, съгласувано със собственика на имота. Според ал. 6 на същата норма, редът за предоставяне за ползване на имот по ал. 1 се определя с ППЗФВС (отм.); , като в чл. 95, ал. 8 е регламентиран и реда за прекратяване на договора, като сред основанията за прекратяване е и нарушаването на договорните задължения. Именно пред такава хипотеза сме изправени в настоящото производство. Безспорно по делото бе установено че Сдружението не е изпълнило част от поетите по договора задължения, дори и след получаване на уведомление с изх. № 18 КЛ 41/7.06.2018 г. на зам. -кмет ОСУТСИ при [община], с което на Сдружението е даден 30-дневен срок за изпълнение на ангажиментите му по т. 2. 2. от договора. Неизпълнението на поетите задължения, представлява нарушение на договорните задължения и е основание за прекратяване на договора, съгласно т. 21. 2 от същия и чл. 95, ал. 8 от ППЗФВС (отм.);. Този извод не се променя от обстоятелството, че през 2014 г. Сдружението е извършило непредвиден в договора разход за основен ремонт на покрива на административната сграда, каквото задължение последното е поело, съгласно т. 7 от договора. Неоснователно се явява и твърдението на касатора, че неприемането на предложението на Сдружението за изменение на договора по т. 2. 2 и т. 2. 4, представлява съществено нарушение на процедурата по прекратяване на договора, при положение че предложението е отхвърлено от Общинския съвет - Пловдив, с оглед правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Императивната разпоредба на чл. 95, ал. 8 от ППЗФВС (отм.); изрично регламентира реда за прекратяване на облигационното отношение, който в случая е спазен с издаването на атакуваната заповед. По отношение на същата са приложими разпоредбите на АПК и не се констатират нарушения на административно производствените правила при издаването й - касаторът е надлежно уведомен, в съответствие с изискванията на чл. 26 от АПК, за образуваното административно производство по прекратяване на облигационния договор, в изпълнение разпоредбата на чл. 34 от АПК му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на административната преписка, спазени са и разпоредбите на чл. 57 и 59 от АПК. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение