Определение № 4362 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3218/2024 г.

Постъпила е частна жалба от ТП на НОИ – Пловдив, чрез Директора М. Танчева, срещу Разпореждане №1310 от 09.02.2024г. по адм. дело №3618/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив само в ЧАСТТА, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на страната Л. Атанасов за сумата от 5 лева – държавна такса, както и за издаване на изпълнителен лист и в полза на адв. А. Атанасов за сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пловдив в посочената му част, респ. се настоява за отмяната му. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. С разпореждане от 09.02.2024г., произнасяйки се по молба на адв. А. Атанасов от 08.02.2024г., административният съдия е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на страната по това дело Л. Атанасов и в полза на пълномощник и – адв. Атанасов за присъдените на всеки от тях с първоинстанционното съдебно решение по делото от 20.02.2023г. и решението на касационния съд от 29.01.2024г. съдебни разноски. В същото разпореждане(съдържащо два отделни диспозитива), респ. и в издадените два изпълнителни листа №108 и №109 от дата 09.02.2024г., са включени и сумите от по 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Именно така посочените суми от по 5 лева се считат от ТП на НОИ – Пловдив(осъдено да ги заплати) за неправилно включени в издадените два изпълнителни листа, поради което се оспорва разпореждането за издаването им за тях. Настоящият касационен състав намира, че изводите на административния съдия не могат да се споделят. На първо място в мотивите на разпореждането не са изложени доводи защо се следва издаване на изпълнителен лист и за сумите от по 5 лева за дължима държавна такса за издаване на изпълнителните листове. На следващо място всъщност в молбата на страната липсва каквато и да е претенция за издаване на изпълнителни листове, които да включват и такива суми, още повече, че към момента на депозирането, а и на издаване на разпореждането, сумите не са били внесени по сметка на съда, т.е. разходът не е бил направен от лицата. Извън това, в по-общ план следва да се посочи, че чл.268 АПК ясно сочи изпълнителните основания, като подобна е уредбата и в ГПК – срв. чл.404. В дадения случай за сумите от по 5 лева за ДТ не се установява да е налично такова основание. Т.е. липсва изпълнително основание. Недопустимо е разпореждането за издаване на изпълнителен лист да включва вземания, които не са установени с посочените в цитираните законови новели изпълнителни основания(в този смисъл напр. Определение № 310 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16341/2013 г., VI о.). Освен това разноските за снабдяване на страна по делото с изпълнителен лист са разноски по изпълнението(арг. от чл.79 ал.1 ГПК), поради което те могат да се претендират от длъжника или ако той откаже тяхното заплащане – да се предявят в изпълнителното производство(така още Определение № 3149 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2010 г., III о. и Определение № 11856 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2021 г., VIII о. ). Консеквентно това обосновава и извод за основателност на подадената частна касационна жалба, поради което обжалваното разпореждане в посочените му части(с които е разпоредено издадените изпълнителни листове да съдържат и сумите от по 5 лева за дължима държавна такса) следва да се отмени, като неправилно. С оглед частичната отмяна на разпореждането, служещо за основание за издаване на самите изпълнителни листове, то същите следва да се обезсилят, като делото се върне на първостепенния съд – за издаване на такива съобразно влязлото в сила разпореждане след настоящото определение. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение