Определение № 295 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], Т. Н. К., Х. Н. К., А. И. Ф., Н. И. К. и В. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение №1690 от 26.10.2012г. по гр.д.№1547/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е бил уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от Столична община срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване на собствеността и предаване владението на градинка с площ от 3089 кв.м., находяща се в [населено място], м.”Центъра”, кв.398, УПИ ХХ. Молителите считат, че са трети лица, обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, тъй като са съсобственици на една част от спорния УПИ ХХ и като такива са били задължителни другари, но не са участвали в производството по делото. Освен това считат, че поради неучастието им в съдебния процес, той е останал неизяснен от фактическа страна, като представят редица писмени доказателства към молбата за отмяна, които считат за нови. Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че тя е собственик на спорния имот, като развива доводи по съществото на разрешения правен спор. Ответникът в производството Столична община оспорва молбата за отмяна. Счита, че тя е недопустима и производството по нея трябва да се прекрати. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбата е процесуално допустима. Тя се основава на чл.304 ГПК, а доколко това основание е налице следва да се прецени с решението по делото. Доколкото няма данни за противното, следва да се приеме също, че молбата е подадена в срок. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,