Определение № 11294 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби, подадени от „Монси-52“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. С., чрез адв. М. Станчев, съответно срещу определение № 30 836 от 19.09.2025г. и определение № 31 453 от 26.09.2025г., постановени по адм. дело № 9622/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С първото определение е оставено без разглеждане искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РСЛ25- РА09-552/28.08.2025г., издадена от кмета на Столична община- район „Слатина“ поради липса на предмет. С второто определение е оставена без разглеждане частната жалба на „Монси-52“ ЕООД срещу горепосочената заповед поради липса на правен интерес от обжалването. В частната жалба срещу определение № 30 836 от 19.09.2025г. са наведени доводи, че обжалваното определение е немотивирано, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, преграждащо пътя на защита на правата и законните интереси на оспорващия, и водещо до причиняване на непоправими материални вреди. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по същество по молбата за спиране на изпълнението на заповед № РСЛ25- РА09-552/28.08.2025г., издадена от кмета на Столична община- район „Слатина“. В частната жалба срещу определение № 31 453 от 26.09.2025г. са изложени съображения, че съдът незаконосъобразно е приел, че оспорената заповед съставлява вътрешно служебен акт, пренебрегвайки факта, че в резултат на акта в собствения на дружеството имот се извършват незаконосъобразни действия, които пряго го увреждати накърняват правото му на собственост. Отправено е искане за отмяна и на това определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Столична община район „Слатина“, чрез процесуалния си представител В. Дъбов, в депозиран отговор на частната жалба срещу определение № 31 453 от 26.09.2025г., изразява становище за нейната неоснователност. Не изразява становище срещу атакуваното определение № 30 836 от 19.09.2025г. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира частните жалби за допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, при корекция на мотивите. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от „Монси-52“ ЕООД срещу заповед № РСЛ25- РА09-552/28.08.2025г., издадена от кмета на Столична община- район „Слатина“, на основание чл.46, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.30, ал.10 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и във връзка с получено писмо от „Метрополитен“ ЕАД с вх.№ РСЛ25-ТД26-783/ 26.08.2025г. С горепосочената заповед е определен състава на комисия, която да състави протокол- опис за фактическото състояние на поземлен имот с идентификатор 68134.706.278, собственост на „Монси-52“ ЕООД. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед няма характер на индивидуален административен акт, правната сфера на жалбоподателя не е засегната, не се накърняват или застрашават негови права, свободи или законни интереси. Заповед № РСЛ25- РА09-552/28.08.2025г. на кмета на Столична община- район „Слатина“ е елемент от процедурата по принудителното отчуждаване на имоти- частна собственост, и действително има характер на вътрешнослужебен акт, определящ състава на комисията, която следва да извърши оглед на място на имота и да опише фактическото му състояние преди завземането му, поради което и не подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. АПК. Предвид това и изводът на първоинстанционния съд, че производството следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от обжалване на акта, а наред с това и поради липса на годен предмет на обжалване, е правилен. При липса на горепосочените абсолютни процесуалноправни предпоставки за образуване на производство срещу заповед № РСЛ25- РА09-552/28.08.2025г., издадена от кмета на Столична община- район „Слатина“, за съда не са били налице основания в самостоятелно съдебно производство да изследва въпроса налице ли са основанията на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК за спиране действието на заповедта. Макар да е принципно вярна констатацията на съда, че в акта не е инкорпорирано искане за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед, тоест, че искането за спиране няма предмет, същата не може да бъде решаваща при произнасянето по отправено искане за спиране на акт, който не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. По изложените съображения, обжалваните определения на АССГ, като правилни досежно постановения правен резултат, следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответната страна, направено в депозирания отговор на частната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, който следва да бъде определен в размер на 200 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение