Определение № 50155 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1437/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба на Гаранционен фонд, с която се иска сумата от 15 000 лева, внесена от дружеството по сметката на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 61 от 02.03.2022г. по в. гр. д. № 964/2021г. на Окръжен съд - Плевен, да бъде възстановена на молителя. Твърдението е, че присъдената с решението сума е преведена по сметката на ЧСИ и взискателят е удовлетворен. Ответникът по молбата по чл.282, ал.5 ГПК – И. И. К., в писмен отговор заявява, че вземането е удовлетворено в цялост и не се противопоставя на освобождаването на внесената от Гаранционен фонд гаранция. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 242 от 09.06.2022г. по ч.т.д. № 1273/2022г. на I-во т. о. на ВКС е спряно, на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 61 от 02.03.2022г. по в. гр. д. № 964/2021г. на Окръжен съд - Плевен, в частта с която, след частична отмяна на решение № 260022/07.09.2021г. по гр. д. № 663/2020г. на Районен съд - Червен бряг, Гаранционен фонд е осъден да заплати на И. И. К. обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от Гаранционен фонд. С определение № 50209 от 26.04.2023г. по т.д. № 1437/2022г. на ВКС, II-ро т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 61 от 02.03.2022г. по в. гр. д. № 964/2021г. на Окръжен съд - Плевен в обжалваната от касатора част, поради което от датата на постановяване на акта на ВКС въззивното решение е влязло в сила. Видно от представената към молба с вх. № 502574/17.05.2023г. на ВКС покана за доброволно изпълнение с изх. № 3984/30.05.2022г., издадена от ЧСИ М. К., с рег. № 788, район на действие Софийски градски съд, на основание решение по г.д.,№ 633/2020г. на Районен съд – Червен бряг е образувано изпълнително дело № 20227880400369 със страни съответно: И. И. К. – взискател и Гаранционен фонд – длъжник. Според представеното към молбата съобщение, издадено от ЧСИ М. К., с изх. № 3419/03.05.2023г., задължението по посоченото изпълнително дело възлиза на 21 754,17 лева, от които главница в размера на 15 000 лева. Молителят представя вносна бележка от 04.05.2023г. за преведена сума в размер на 21 792,17 лева по сметката на М. К. с посочено основание за плащане „ГД 663/2020 към щета № 2021167 по ИД 369/22“. Съгласно представеното от счетоводството на ВКС удостоверение от 21.07.2023г., сумата от 15 000 лева е налична по сметката за обезпечения на ВКС. Внесената като обезпечение сума по чл.282, ал.2, т.1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредиторите за присъденото вземане. От приложените към молбата доказателство става ясно, че задължението на Гаранционния фонд по образуваното за вземането на кредитора изпълнително дело е изцяло погасено и опасност от застрашаване на правния интерес на последните не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Доколкото плащането на присъдените с решението суми е извършено на 04.05.2023г., едногодишният срок по чл.82 ГПК не е изтекъл към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,