Определение № 951 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 847/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Държавен фонд “Земеделие”, гр.София срещу определение от 10.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 3021/10г. от Софийския градски съд, в частта, с която е отменено разпореждане по гр.д.№ 45160/09г. на СРС и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно. Ответникът “С. АС” ЕООД, гр.София оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и е основателна. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В частната въззивна жалба се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, но с произнасянето на Софийския градски съд е отменена издадената заповед за изпълнение. Диспозитивът на определението, че се “отменя разпореждането, инкорпорирано в заповед за изпълнение, с което е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора суми за главница и лихви” и обезсилването на изпълнителният лист, не биха могли да се квалифицират като отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. В мотивите на съдебния акт изрично се съдържа произнасяне, че “заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист” следва да се отхвърли. Определението е недопустимо в обжалваната част. По силата на чл.419, ал.1 и чл.413, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд, но издадената заповед за изпълнение може да се обжалва само в частта за разноските. В случая, е отменена заповедта за изпълнение, поради което въззивното определение е недопустимо и следва да се обезсили. Доколкото в частната въззивна жалба се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, по което липсва произнасяне, то въззивният акт би подлежал евентуално на допълване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд