Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г.

Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от "Кооперация Зора-К." [населено място], представлявана от председателя Х., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 373 от 1.07.13 г. по в. гр. д. № 563 по описа за 2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 27 от 4.03.2013 г. по гр. д. № 650/2012 г. на Левченски районен съд за уважаване на предявения иск и вместо това е постановено друго като е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл. 59 от ЗЗД иск от кооперацията срещу [фирма] [населено място] за сумата от по 8 925 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на направени разходи по извършване на дълбока оран на земеделски имоти в масиви 222 и 223 в землището на [населено място] за стопанската 2011/2012 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.10.11 г. и са присъдени разноски от 678.60 лв. Искането е за отмяната на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявения иск. Касационното обжалване е допуснато с определение № 117 от 23.01.2014 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставен въпрос за предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД, който е преценено, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с в т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС, съгласно която за уважаването му е необходимо установяване на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, които следва да произтичат от един или от няколко общи факта. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: Страните са сключили споразумение по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2004/2005 г. за създаване на масиви за земеделско ползване по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПЗЗ в размер на 1 300 дка, по силата на което кооперация "Зора" е получила правото да обработва масиви с № № 222, 223 и 224. Не е спорно и че страните са го спазвали до нощта на 19 срещу 20.10.2011 г., когато в последните часове на извършване от страна на служители на кооперацията на дълбоката оран /оставали са за оран само около 100 декара/, изпратени от ответника лица са отстранили от блоковете механизаторите на ищеца и с предварително подготвена техника веднага са започнали засяването им. Претенцията си по чл. 59 от ЗЗД ищецът обосновава с неоснователното обогатяване на ответника със стойността на задължителната преди засяването дълбока оран, със стойността на разходите по която кооперацията е обедняла. Не се спори по делото, че никоя от страните по делото не е собственик на процесните три масиви. Между страните е съществувала договорка от 2004 г., че кооперация "Зора" ще обработва процесните масиви /с номера 222, 223 и 224/, която безпроблемно са спазвали до октомври 2011 г., когато е нарушена от ответника. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131, ал. 2 от ГПК. Възраженията си е направил в хода на устните състезания и те са за това, че кооперацията не е имала основание да обработва процесните масиви, защото не е техен собственик и че за стопанската 2011/2012 г. не е имала сключено споразумение по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ. Доказателството, което е представил - е договор с № 111 от 17.09.2004 г. за аренда на земеделска земя, сключен с [община] за срок от четири стопански години, продължен с Анекс № 204 от 20.09.2008 г. за срок от нови четири години. При тези факти, въззивният съд е счел предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за недоказан, първо защото "Кооперация Зора-К. " не е имала законово основание да ползва и обработва земите, направените от нея разходи били на неин риск и не били обедняване и второ защото не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че е направените от нея разходи възлизат на 8.75 лв. на декар изорана площ. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените изводи на въззивния съд. По въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Съгласно установената практика /например решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 13/13 г. на III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ обогатяването, което винаги има материално естество / оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Такава е настоящата хипотеза. Ответникът се е обогатил със стойността на задължителната преди засяването дълбока оран, която е била заплатена от ищеца, защото по този начин си е спестил тези необходими разходи, без които не би могло да се пристъпи към засяване и получаване на реколта от процесните масиви. Обратно - ищецът е обеднял с тези разходи, защото ги е направил без да може да засее и да получи продукция, т. е. направил ги е без да получи нищо срещу тях. Налице е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, защото и двете произтичат от общия факт на извършване от страна на ищеца на дълбока оран на масивите, от която ответника се е възползвал без основание. Налице са предпоставките, въз основа на които следва да се уважи предявения на извъндоговорно основание иск по чл. 59 от ЗЗД. За основателността му е ирелевантно на кого принадлежи собствеността върху процесните имоти, както и че за тях от 2004 г. ответникът има сключен договор за аренда с [община], въз основа на който се е споразумял с ищеца за размяна на използваните земи с цел окрупняване на масивите за земеделско ползване. Гореизложеното мотивира съда да приеме постановеният въззивен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване предявения иск. Настоящият съдебен състав не споделя и извода на въззивния съд за недоказаност по размер на предявения иск. Ищецът е твърдял, че ответникът не му е заплатил сумата от 8 925 лв., като е представил справка, съгласно която реално направените от него разходи възлизат на 8.75 лв. за декар изорана площ Последната не е оспорена от ответника. Справката е подписана от председателя на кооперацията и съставлява частен документ. Доколкото противната страна не е оспорил верността на съдържащото се в нея удостоверително изявление, тя съгласно чл. 180 от ГПК съставлява надлежно доказателство и няма основание да бъде ценена /в този смисъл решения № 169 от 23.11.2011 г. по т. д. № 664/11 г. на II т. о., № 261 от 22.01.2014 г. по т. д. № 2354/13 г. на III гр. о., № 49 от 5.03.2012 г. по т. д. № 584/11 г. на III гр. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед на горното и при наличието на предпоставките по чл. 59 от ЗЗД, в полза на касатора следва да се присъди претендираното обезщете-ние в размер на 8 925 лв., ведно със законната лихви, считано от датата на обогатяването 20.10.2011 г., поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение