Определение № 161 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2024 г.

ВАСТрето отделение09.01.2025 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 3512 от 10.10.2024г., постановено по адм.д. № 826/2024г. по описа на Административен съд –Плевен. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А., чрез процесуален представител адвокат Костов, срещу определение № 3512 от 10.10.2024г., постановено по адм.д. №826/2024г. по описа на Административен съд-Плевен /АдмС - Плевен/. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението, поради неправилно тълкуване от страна на съда на основанието, на което се претендира претенцията за обезщетение. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АдмС - Плевен е върнал исковата молба на А. А. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева против ответник Община Червен бряг. Съдът е приел, че съгласно съдържанието на исковата молба и допълнителната молба, подадена във връзка с дадени от съда указания, за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищецът основава искането си на твърдяно неизпълнение на съдебни решения, а искът по чл. 203, ал.1 от АПК /във вр. с чл.1 от ЗОДОВ/ не може да се основава на твърдяно от страна неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, което не представлява фактическо бездействие в смисъла, който разпоредбата на закона влага. С оглед на горното, административният съд приел исковата молба на А. за недопустима и с обжалваното определение я върнал и прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Административен съд - Плевен е бил сезиран с иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендират вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от състава на Община Червен бряг да съдействат на А. А. да се ползва пълноценно и свободно от своето право на собственост, съгласно постановеното от съда в две цитирани съдебни решения. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Видно от разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настоящата инстанция намира, че дадените в разпореждане № 3348 от 01.10.2024 г. указания са насочени към други нередовности на исковата молба и не са указали на ищеца, че основанието на исковата му претенция е неясно за съда. Действително, от исковата молба може да се направи извод за незаконосъобразно бездействие във връзка с привеждане в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, но са наведени и доводи за отправени искания от страна на ищеца до Община Червен бряг, за уреждане и съдействие по въпроса на правото му на собственост. Административният съд е следвало да укаже пълно, точно и ясно в какво се състои нередовността и ако след изпълнението на дадените указания, основанията на исковата претенция са останали все още двусмислени или неизяснени да върне исковата молба и прекрати производството по делото. Съдът е длъжен да даде конкретни указания по отношение на всяка нередовност в исковата молба, като по този начин изпълнява задължението си по осъществяване на процесуално съдействие за законосъобразното и справедливо разрешаване на спора между страните – чл. 9, ал.3 от АПК. Настоящата инстанция обръща внимание, че преценката за допустимост на исковата молба, трябва да се направи на основаната на всички факти и обстоятелства, които се въвеждат като основания от страната. Предвид горното, обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение исковата молба на А. А.. Съдът следва да даде указания на страната при съобразяване с мотивите на настоящото определение и съобразно приложимата правна уредба и едва след отстраняване на двусмислията в исковата молба да разгледа спора по същество. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

11