Решение № 7556 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 975/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б. М. от гр. Севлиево срещу Решение № 1597 от 28.11.2025 г. на Административния съд - Габрово по адм. дело № 278/2025 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу т. 2 от Заповед № РД-14-3871/29.07.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) - гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Евентуално иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът - началникът на ОО „АА“ – гр. Габрово, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че на 25.07.2025 г. в гр. Севлиево, [улица]О. М. като водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № [рег. номер], категория М1, собственост на Б. О. М., извършва нерегламентиран таксиметров превоз на един пътник срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Относно уговорката и плащането за превоза е дадено писмено обяснение от пътника И. М. М., с установена самоличност и адрес в гр. Севлиево. В писмените обяснения на същата се посочва, че е платила 8 лв. за превоза. Фактическите констатации от извършената съвместна проверка от служители на OO „АА“ – гр. Габрово към ИА „АА“ и Сектор ИП при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Габрово са отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). С т. 2 от процесната заповед началникът на ОО „АА“ - Габрово е приложил следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № [номер] на О. Б. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 (една) година на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). От правна страна съдът е приел, че оспореният акт в частта по т. 2 е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че водачът е извършил превоз на пътник по желан от пътника маршрут, срещу възнаграждение, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което са изпълнени предпоставките за прилагане на процесната ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 ЗАвтП. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относими към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и изложените от жалбоподателя аргументи и възражения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При проверка за съответствие на съдебния акт с материалния закон и обоснованост касационната инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Въз основа на установените факти по делото административният съд обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 ЗАвтП за прилагане на процесната ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на водача на автомобила са дадени по реда, установен в чл. 39, ал. 1 АПК, и кореспондират на писмените обяснения на пътника в автомобила. В писмените обяснения на пътника изрично се посочва платената сума от 8 лева и е описан маршрутът на превоза. По делото не се спори, че автомобилът е бил с надписи, обозначаващи го като такси. Неоснователни са оплакванията, че части от административния акт са на чужд език, с което е допуснато нарушение на чл. 14 АПК. Единствените думи на английски език са свързани с електронния подпис на длъжностното лице, което е въвело административния акт в електронната деловодна система и е генерирало номера и датата на акта – на първата страница точно под номера и датата на акта се съдържа израза: „Signed by: Ivanka Hristova Gugusheva“. В тази връзка съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, че за валидността на процесната заповед е ирелевантна визуализацията на електронен подпис на друго лице (в случая на И. Х. Г.), различно от издателя на заповедта, какъвто категорично се установява, че е началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – А. П. П., посочен в заповедта с три имена и наименование на длъжността, която заема. Съгласно представената по делото Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, сред оправомощените длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП са и началниците на областните отдели (л. 16 от делото, т. 4 от заповедта). Процесната заповед е надлежно подписана от издателя й с електронен подпис, относно валидността на който са представени доказателства (л. 39 от делото). Неоснователни са оплакванията, че административният орган не е изследвал субективната страна на допуснатото административно нарушение. Въпросът относно вината на водача е неотносим при проверка на законосъобразността на ПАМ. Този въпрос е от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗАНН. ПАМ има преустановителен и превантивен характер и се прилага незабавно при установяването на нарушението с оглед защита на засегнатите обществени отношения и своевременно гарантиране на безопасността на движението по пътищата. По този въпрос първоинстанционният съд също е изложил подробни мотиви, които са формирани при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съдът е посочил, че принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност. Ирелевантно за нейната приложимост и законосъобразност е дали деянието е извършено виновно, достатъчно е да е противоправно. Принудителната административна мярка се прилага не само при административни нарушения, но и при други нарушения, както и при престъпления, а също така и за предотвратяване, преустановяване или отстраняване на последици от събития. По изложените съображения, като е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед в частта по т. 2 и е отхвърлил подадената от О. Б. М. жалба в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определено съгласно чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение