Определение № 6358 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4405/2026 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия10.06.2026 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3471 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 2710/2026 г. на Върховния административен съд. ОСЪЖДА С. И. Б., [ЕГН] да заплати на Висшия съдебен съвет, гр. София, ул.“Екзарх Йосиф“ №12, сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) съдебни разноски за касационната инстанция. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. Б. против Определение № 3471 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 2710/2026 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на Шесто отделение. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че неправилно съдът е приел, че решението на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), предмет на оспорване в съдебното производство пред тричленния състав е с правно основание чл. 54, ал.1, т. 5 АПК, тъй като диспозитивът на последното е „отлага произнасянето по заявление“, а не “спира административното производство“ .Претендира отмяната на съдебния акт и отмяна на решението на ПК на ВСС. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на на С. И. Б. – следовател в Столичния отдел (СО) в Софийска градска прокуратура, против решение по т. 5. 2 от Протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.02.2026 г. За да постанови този правен резултат съставът на ВАС е приел за установени следните факти: С. И. Б. е участник в конкурс за повишаване в длъжност и преместване в Националната следствена служба, обявен с решение на ПК на ВСС по Протокол № 20/02.06.2021г, обн. ДВ бр.48/08.06.2021г. Класирана е на второ място в обявеното на 05.06.2026г класиране на кандидатите в конкурса за повишаване и заемане на 5 свободни длъжности, от които 4 усвоени в изпълнение на решения по адм. д. № 15/2023г на ВАС и на ПК на ВСС по Протокол № 39 от 02.11.2023г, т.1.2, т.1.3, т.15 и т.1.6. На 15.10.2025г е назначен класираният на първо място участник. Със Заявление вх.№ ВСС-1759/09.02.2026г С. И. Б. е поискала да бъде повишена в длъжност „следовател“ в Националната следствена служба по реда на чл.193, ал. 6 ЗСВ. С решение по т. 5. 2 от Протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2026 г., ПК на ВСС е отложил произнасянето по заявлението й до приключване на съдебното производство по адм. дело № 11271/ 2025г по описа на Върховен административен съд. В протокола от проведеното заседание е отбелязано, че решението се предлага от Комисията по атестирането и конкурсите. При направена служебна справка в Протокол № 6 от заседание на комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, проведено на 17.02.2026 г., достъпен на интернет страницата на ВСС се установяват мотивите на помощния орган, които изцяло са възприети от решаващия административен орган: „С решение по Протокол № 33/15.10.2025 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет повиши, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 ЗСВ, Ц. И. С. - завеждащ Окръжния следствен отдел в Окръжна прокуратура - Плевен, на длъжност „следовател“ в Национална следствена служба. Решението на кадровия орган е атакувано пред Върховния административен съд, като е образувано административно дело № 11271/2025 г. Предвид, че изхода на делото касае законосъобразността на проведената конкурсна процедура, както и назначаването на класирания кандидат и доколкото разпоредбата на чл. 193, ал. 7 ЗСВ регламентира само срока на приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, Комисията намира, че следва да разгледа и да се произнесе по същество по постъпилите заявления след приключване на съдебното производство по адм. дело № 11271/2025 г. по описа на Върховния административен съд с окончателен съдебен акт“. При така установените факти съдът е приел, че оспореното решение на ПК на ВСС по т. 5. 2 от Протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2026 г., не съдържа волеизявление по заявеното от нея искане за назначаване по реда на чл.193, ал.6 ЗСВ, а за предстоящо произнасяне под условие - до приключване на съдебното производство по адм. дело № 11271/ 2025г по описа на Върховен административен съд. Следователно по своя правен характер, въпреки непрецизно формулирания диспозитив „отлага“, оспореното решение на ПК на ВСС представлява акт за спиране на административното производство по смисъла на чл. 54, ал.1, т.5 АПК. Тричленният състав е изложил още, че административно дело № 11271/ 2025г по описа на ВАС е образувано по жалба на Р. Л. Д. срещу решения на ПК на ВСС по т. 6.2 от Протокол № 33 от заседанието й, проведено на 15.10.2025 г., с което е повишен, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 ЗСВ, Ц. И. С. - завеждащ Окръжния следствен отдел в Окръжна прокуратура - Плевен, на длъжност „следовател“ в Национална следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“ и по т. 6.3.30, с което поради попълване на местата е прекратено гласуването за Р. Л. Д.. По жалби срещу решения на ПК на ВСС по същата т. 6 от цитирания протокол към адм. дело № 11271/2025 г. по описа на ВАС са присъединени и следните административни дела: адм. дело № 11272/2025 г., образувано по жалба на О. П. А.; адм. дело № 11273/2025 г., образувано по жалба на П. М.; адм. дело № 11274/2025 г., образувано по жалба на И. Д. И.; адм. дело № 11275/2025 г., образувано по жалба на М. Г. И.; адм. дело № 11276/2025 г., образувано по жалба на Х. Т. К.; адм. дело № 11277/2025 г., образувано по жалба на П. Т. П.. В жалбите са изложени оплаквания, че решението на ПК на ВСС по т.6 е нищожно, тъй като е взето от некомпетентен орган и незаконосъобразно по съображения за опорочена процедура по провеждане на конкурса, поради което се иска отмяната му. Според съда предпоставка за развитие на производството по Заявлението на С. Б. вх.№ ВСС-1759/09.02.2026г за повишаване в длъжност „следовател“ в Национална следствена служба е решаване на спора за законосъобразното провеждане на конкурса, в който тя е класиран участник. По силата на чл.177, ал.1, изр.2 АПК, ако решение по Протокол № 33/15.10.2025 г. на ПК на ВСС бъде отменено, съдебният акт ще има действие по отношение на всички. Изложеното обуславя връзката на преюдициалност между материалноправния спор по неприключилото с влязъл в сила съдебен акт адм. д. № 11271/ 2025г по описа на ВАС и произнасянето на ПК на ВСС по приложението на разпоредбата на чл. 193, ал.6 ЗСВ спрямо С. Б., което органът дължи по подаденото от нея заявление. По изложените съображения съдът е стигнал до извод за законосъобразност на решението на ПК на ВСС, с което е спряно производството по произнасяне на заявлението на С. Б.. С тези мотиви е отхвърлил жалбата. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че е налице преюдициалност на произнасянето на ВАС с решение по адм. дело № 11271/ 2025г по описа на ВАС по отношение на производството по произнасяне на ПК на ВСС по заявлението с правно основание чл. 193, ал.6 ЗСВ на С. Б.. Правилен е и изводът на съда, че решението на ПК, макар и с непрецизен диспозитив “отлага“, вместо „спира“ притежава характеристиките на акт по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и има всички правни последици на акт, с който се спира административното производство. Предвид изложено настоящият петчленен състав на ВАС намира, че обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба, с оглед на което частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Висшия съдебен съвет съдебни разноски за юрискосултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102,26 евро, превалутирани съгласно чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и представляващи евровата равностойност на 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

13