Решение № 4969 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 669/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кредирект“ ЕООД, представлявано от Н. П., чрез юрк. Вълканов, срещу Решение № 10569/27.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1370/2025 г. на Административен съд – Бургас (АС-Бургас). С обжалваното решение е отменен отказ на „Кредирект“ ЕООД, да предостави на Я. С. Ж. копие на договор за потребителски кредит № 934713/27.09.2023 г., съдържащ личните му данни, ведно с всички съпътстващи договора документи по заявление от 15.06.2025 г. и преписката е изпратена на „Кредирект“ ЕООД за ново произнасяне по заявлението от 15.06.2025 г. при съобразяване с мотивите на решението. Касаторът, по подробно развити в касационната жалба доводи, обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – Я. С. Ж., чрез адв.Русинов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 15.06.2025 г. Я. С. Ж. е подал по електронен път молба до „Кредирект“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, с искане да му се предостави копие от сключения между него и дружеството договор за паричен заем, ведно с всички съпътстващи договора документи. В отговор на изпратеното искане, на 15.07.2025 г., на посочената от жалбоподателя електронна поща е постъпило писмо от „Кредирект“ ЕООД “, в което е било посочено, че дружеството не е задължено да предостави на кредитополучателя копие от договора за кредит, а копие от личните данни които са в процес на обработка. Посочено е също, че с писмото заявителят е получил копие от обработваните лични данни и му е изпратена извадка от договора за потребителски кредит, по който е страна, и се съдържат негови лични данни. Към отговора не е приложен договора за потребителски кредит в цялост, нито съпътстващи документи към договора. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е приел, че постановения отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обстоен анализ на относимите материалноправни норми, позовал се е на разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, която включва правото да получи копие, при това от всички документи, в които се съдържат лични данни, в процес на обработване, т.е. при всяко поискване, а не еднократно при започване на обработването и не по преценка на администратора относно това кои от поисканите документи да предостави. Съдът е направил извод, че с издаване на отказа жалбоподателят е бил лишен и от въведеното с чл. 8, § 2 ХОПЕС право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, от възможността да разбере дали тези данни се обработват законосъобразно по смисъла на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, както и от възможността на упражни ефективно правото си на защита на тези лични данни, регламентирано в чл. 8, § 1 ХОПЕС. При тези съображения първоинстанционният съд намерил постановения отказ за материално незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя искане до „Кредирект“ ЕООД, но следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни - сключен договор за потребителски кредит. Решението на АС-Бургас е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства и е направил правилни и законосъобразни изводи. Съгласно чл. 37б ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая заявителят е отправил надлежно искане по чл. 37б ЗЗЛД до „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 от Регламент 2016/679 и по силата на чл.15, § 3 от този регламент администраторът е бил длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя. Според чл. 4, §1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с издаване на оспорения отказ, физическото лице е било лишено от правата, които му предоставя чл.14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по § 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Доводите на касатора, че правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не включва получаване на копия от документи, са несъстоятелни с оглед приложимото право. В решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 на СЕС се сочи, че чл.15, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Непредоставянето на копие от договора, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Доколкото заявителят е страна по договор за кредит, същият има легитимен интерес да провери обработването на своите лични данни. Отказът, очевидно не е съответен на чл. 15, § 3 от Регламента и принципа на прозрачност, който стои в основата на правото на достъп, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липсата на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. В случая процесуалното представителство и защита е осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което на основание чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14/18.02.2025 г.). на адв. Н. Русинов следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 460 (четиристотин и шестдесет евро). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение