Определение № 60442 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4833/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 265073/20.09.2021 г., подадена от М. П. П. срещу определение № 260199 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 91/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. П. П. за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба против въззивно решение от 29.03.2021 г. по в.гр.д. № 91/2021 г. на Пловдивски апелативен съд и представителство пред ВКС във връзка с нея. В частната жалба се излагат съображения, че определението на апелативния съд е неправилно. Жалбоподателят твърди, че в момента няма финансова възможност за плащане на адвокатско възнаграждение и с отказа на съда да му предостави правна помощ се ограничава правото му на защита и достъп до правосъдие. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено по молба от 10.06.2021 г. на М. П. П., въззивник за предоставяне на правна помощ във връзка с касационно обжалване на постановеното решение по в.гр.д. № 91/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. М. П. е посочил, че желае да подаде касационна жалба срещу решението, но поради планирана почивка през летния сезон няма възможност да заплати на адвокат за изготвянето й и за представителство пред ВКС. В определението си апелативният съд е посочил, че молителят е упълномощил адвокат Г. Б. да го представлява по делото, вкл. в производството пред касационната инстанция, като няма оттегляне или отказ от пълномощие. Според въззивния съд наличието на процесуално представителство само по себе си не обосновава необходимост от предоставяне на правна помощ. За пълнота е отбелязано, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ, тъй като те изискват наличието на трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства, които възпрепятстват лицето да осигури по какъвто и да е начин необходимите му средства за адвокатска защита. Молителят, който е изпратил молбата си от остров Мадейра, изтъква причина, която не е свързана с липса на парични средства с траен характер и тежко социално и материално положение. Поради това искането му е оставено без уважение. Настоящият състав споделя изцяло изложените съображения за липса на предпоставки за предоставяне на правна помощ на молителя. Същият е упълномощил адвокат, но се позовава на временна невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение поради планирана почивка през летния сезон. Временните финансови затруднения на молителя обаче не са предпоставка за предоставяне на правна помощ. Такава е предвидена за физически лица, които нямат достатъчно средства да заплатят адвокатско възнаграждение, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. За да бъде предоставена правна помощ, се вземат предвид редица обстоятелства, изброени в чл. 23, ал. 3 ЗПП, сред които доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта. От така изброените критерии става ясно, че се извършва комплексна преценка за материалното състояние на молителя, който следва да бъде трайно лишен от средства и поради това достъпът му до правосъдие да е възпрепятстван. В случая, както фактът, че молителят е планирал и осъществил лятна почивка в чужбина, както и че е упълномощил адвокат да го представлява до приключване на делото във всички инстанции, като е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в предходните две инстанции, заявява също така, че не желае да оттегля пълномощното си за адв.Б., както и, че последния също не се е отказал от пълномощията, така и при позоваване на невъзможност да се заплати адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба, поради ползване на летен отпуск в чужбина, без да са ангажирани доказателства, а няма и твърдения в тази връзка, които да налагат извод, че в действителност молителят не разполага със средства за адвокатска защита за подаване на касационна жалба, правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ и обжалваният акт следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,