Решение № 5303 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена срещу Решение № 34981 от 24.10.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело №4740/2025 г. С обжалваното решение съдът, по жалба на „Ай Ти Еф Груп“ АД, е отменил Заповед № 1726/13.02.2025 г. на председателя на КЗП, с която на „Ай Ти Еф Груп“ АД е забранено при упражняване на дейността му, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация за размера на годишния процент на разходите (ГПР), като не включва в ГПР възнаграждението за застрахователна премия. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и че не е отговорил на важните за правния спор въпроси. Оспорва се изводът на съда, че договорът за застраховка „Живот“, който е сключен от потребителя във връзка със сключения от него договор за кредит, не е задължително условие за получаване на кредита. Поддържа се, че от всички доказателства, приложени по административната преписка във връзка със сключването на договора за кредит, се обосновава извод, че сключването на договор за застраховка “Живот“ в конкретния случай, се явява задължително условие за сключването на договора за кредит. Следователно застрахователната премия е част от общите разходи по договора и като такава е следвало да се включи в ГПР. Касаторът се позовава на тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) и по конкретно на негово решение по дело С-714/22 г. Счита, че въпросът дали застрахователният договор е задължително условие за сключването на договор за кредит или задължително условие за получаването на кредита при определени параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на договора за кредит, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи (както е приел съдът). В този смисъл, според касатора, обстоятелството, че в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) застраховката е определена изрично като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора за кредит, е лишено от правно значение, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на договора, се установява противното. Твърди се, че невключването на застрахователната премия при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. Ангелова. Ответникът по касационната жалба – „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът се представлява от адв. С. Узунян. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: По делото са установени следните факти: Между „Ай Ти Еф Груп" АД, в качеството му на кредитодател и А. Ф. Р., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 716814 от дата 25.09.2024 г., с краен срок на издължаване до 25.09.2025 г. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „Ай Ти Еф Груп" АД. Преди кандидатстване за кредит А. Ф. Р. е регистрирал свой профил в системата на „Ай Ти Еф Груп“ АД, като е получил уникално потребителско име и парола. За верификация на неговата самоличност при създаването на профила си, той е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка А. Ф. Р. е потвърдил профила си. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на А. Ф. Р. профилът му е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, потребителят е попълнил, заявка за кандидатстване за кредит. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „Ай Ти Еф Груп" АД, приложими към кредитното отношение, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката, „Ай Ти Еф Груп" АД е разгледал предоставената информация и въз основа на тази информация, след проверка в Централния кредитен регистър, е одобрил А. Ф. Р. за искания от него кредит. След одобряване на кредита дружеството е качило в профила на потребителя Договор за потребителски кредит № 716814, заедно с всички документи към него, включително Стандартен европейски формуляр и погасителен план. С оглед сключването на договора и като доказателство за съгласието на клиента с договора за кредит и Общите условия потребителят е активирал линка „Приеми договора". Договорът за потребителски кредит е със следните параметри: кредитен продукт - кредит за всички; сума на кредита (главница) - 5330.70 лв.; срок за погасяване на кредита - 25.09.2025 г.; размер на погасителната вноска - 576.65 лв., брой погасителни вноски - 12; начин на усвояване на сумата - част от сумата по кредита кредитодателят предоставя чрез системата на „Изипей“ АД. Остатъкът от сумата в размер на 330.70 лв. кредитодателят изплаща от името и за сметка на кредитополучателя на ЗАД „Евроинс“ ЕАД (застраховател), като застрахователна премия по сключен договор за застраховка; ГЛП (годишна лихва за ползване на кредита) - 46.60 %; общо дължима сума - 6919.80 лв. и ГПР (годишен процент на разходите) - 65 %. Съгласно Застрахователен сертификат № 522739/25.09.2024 г. за застраховка „Живот“ на клиентите на „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД, съгласно групов Договор № IFT-00282024, потребителят е застрахован по Договор за потребителски кредит № 716814; ползващо лице е „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД, премията е в размер на 330.70 лв., дата на застраховката - 25.09.2024 г. Председателят на КЗП е приел, че като застрахователен агент в настоящия случай „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД допълнително се обогатява чрез сключване на застраховки във връзка с отпускани кредити. Председателят е на КЗП е посочил, че в понятието „общ разход по кредита“ съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „следва да се включат и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита“. Констатирал е, че платената от кредитополучателя сума като застрахователна премия не е включена при изчисляване на размера на ГПР по кредита, факт който изрично е заявен и от „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД, в депозирано писмено становище. Според административния орган невключването на тази информация в годишния процент на разходите въвежда потребителя в заблуждение, тъй като се оказва, че той трябва да заплати по-висока сума от общите разходи, а и предоставената на потребителите информация чрез СЕФ, касаеща размерът на ГПР е невярна. Въз основа на тези констатации е обоснован извод, че кредиторът „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД е предоставил невярна предварителна информация чрез СЕФ на потребител - кредитополучател по договор за кредит от 25.09.2024 г. относно размера на ГПР и следователно е подвел или е възможно да е подвел потребителя за основните параметри на отпускания кредит. Посочено е, че по същността си това изпълва хипотезата на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 пр. 1 ЗЗП. Със Заповед № 1726 от 13.02.2024 г. на председателя на КЗП, въз основа на решение на Комисията по т. 1 съгласно Протокол № 48 от заседание, проведено на 23.12.2024 г., на „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя на потребителите невярна и следователно подвеждаща информация за размера на годишния процент на разходите, като не включва в ГПР възнаграждението за застрахователна премия. В заповедта е прието, че това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна заблуждаваща търговска практика. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й, издадена е при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Според първоинстанционния съд, видно от съдържанието на сключения договор за кредит, респ. съпътстващите го документи, сключването на застраховка от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредит, с оглед на което и не е налице визираното в закона основание за включване на застрахователната премия в ГПР и същата не представлява разход по договора за кредит, доколкото двата договора не са свързани. Съдът е посочил още, че е по делото е представена информация, че през 2024 г. са сключени 26217 броя договори за потребителски кредити, по които кредитополучателя нямат сключени застраховки към „Евроинс Живот“ ЕАД или друго застрахователно дружество, което представлява 75% от всички предоставени от „Ай Ти Еф Груп“ АД кредити. При това положение съдът е стигнал до извод, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, доколкото присъединяването по договора за застраховка не е задължително и неразривно свързано с договора за кредит. По изложените съображения е приел административния акт за незаконосъобразен и го отменил. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 3, б.ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно практиката на СЕС и по специално решение по дело С-714/2022 г. разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „Общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на цитираната по горе разпоредба на Директивата, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на чл.3, б. и от същата директива, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит ( виж т.1 от цитираното решение). Съгласно решение на СЕС по дело С-453/10 г. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР трябва да се окачестви като заблуждаваща по смисъла на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския регламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и на Европейския парламент и на съвета и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“, Директива 2005/29/ЕО), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел( виж. т. 2 от решението) Цитираната разпоредба от Директива 2005/29/ЕО е транспонирана в разпоредбата на чл.68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Анализът на цитираните разпоредби и цитираната практика на СЕС води до извод, че посочването на по-нисък размер на ГПР от действителния в договор за кредит представлява нелоялна търговска практика, както и че за да се определи застрахователната премия като общ разход, е необходимо да се изследват всички факти и обстоятелства във връзка със сключването на конкретния договор за кредит и да се прецени дали закупуването на съответната услуга (в случая сключването на договор за застраховка) се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит. По делото не е спорно, че е сключен договор за застраховка във връзка със сключения договор за кредит, както и че застрахователната премия не е включена в ГПР по договора. Спорният по делото въпрос е дали тази застрахователна премия представлява общ разход по кредита и съответно дали е следвало да бъде включена в ГПР. В случая, както бе посочено по-горе, решението на първата инстанция е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че доколкото в договора за кредит и в съпътстващите го документи липсва изрично условие, че сключването на договор за застраховка е задължително условие за сключване на договора за кредит, то следователно сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. Съдът съвсем формално е приел, че договорът за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита (доколкото такова условие липсва в договорната документация) и не е изследвал, с оглед на всички факти и обстоятелства по сключването на съответния кредит, както и с оглед на конкретния алгоритъм (последователни стъпки) на сключване на процесния договор, дали сключването на договор за застраховка „Живот“ се е оказало задължително условие за получаването на кредита в настоящия случай. По делото не е установено дали за потребителя (по конкретния договор за кредит) е била налице възможност да сключи договор за кредит при същите условия, без да сключи договор за застраховка „Живот“, както и дали сам е избрал да сключи договор за кредит заедно с договор за застраховка “Живот“. Установяването на тези факти е от значение, за да се отговори на въпроса: дали в конкретния случай сключената застраховка “Живот“ е задължително условие за получаване на кредита или не. Видно от самата заявка за кредит в нея никъде потребителят не е декларирал, че желае да сключи договор за застраховка “Живот“ заедно със сключването на договора за кредит. По делото липсват данни преди одобрението на кредита или след одобрението му, но преди изпращането на договора на потребителя, на последния да е дадена възможност да избере сам дали да сключи договор за застраховка при сключването на договора за кредит или да сключи договор за кредит, без да сключва договор за застраховка. От събраните по делото доказателства не може да се установи също така дали в активирания линк „Приеми договора“, който е бил изпратен на потребителя заедно с договора и останалата документация, за потребителя е съществувала опция да сключи договора (да приеме договора) за кредит, без да сключи застраховка или приемането на договора за кредит е било обвързано със сключването на договор за застраховка, т.е. сключването на договор за кредит, заедно с договор за застраховка е било единствена опция за него. Обстоятелството, че в СЕФ е посочено изрично, че сключването на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, не е условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия, не доказва твърдяното обстоятелство. Същото е просто една декларация от страна на кредитодателя, но дали в действителност е така следва да се прецени с оглед на всички факти и обстоятелства, както и с оглед на целия процес по сключването на договора. Ответникът по делото твърди, че договорът за застраховка, не е бил задължително условие за сключването на договора, но не е представил доказателства в подкрепа на това свое твърдение нито в административното, нито в съдебното производство. По делото липсват доказателства, че дружеството е дало възможност на потребителя сам да избере между опциите да сключи договор за кредит без или с договор за застраховка „Живот“. Обстоятелството, че са сключени 75% потребителски кредити, без сключването на договор за застраховка е ирелевантно за настоящия правен спор и за конкретната търговска практика. Оспореното решение е постановено и в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК, съгласно която съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съдът не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е указал на дружеството, адресат на заповедта на председателя на КЗП, че следва да представи доказателства относно твърденията си, че договорът за застраховка, не е бил задължително условие за сключването на договора в конкретния случай, а именно като докаже, че дружеството е дало възможност на потребителя сам да избира между опциите да сключи договор за кредит, без да сключи договор за застраховка или да сключи договор за кредит заедно с договор за застраховка, доколкото по делото липсват доказателства за собствена воля (преди сключването на договора) от страна на потребителя. От друга страна съгласно чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Съдът е могъл и следвало сам да назначи съдебна компютърно-техническа експертиза, която да установи дали в изпратения до потребителя линк „Приеми договора“ е имало възможност потребителят да приеме договора, без да сключва договор за застраховка. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника по настоящото дело и жалбоподател в първоинстанционното дело, че не е доказал определени факти, които са от значение за правилното решаване на правния спор (а именно, че договорът за застраховка в процесния случай, не е бил задължително условие за сключването на договора и по-конкретно, че е дал възможност на потребителя сам да избира между опциите да сключи договор за кредит, без да сключи договор за застраховка или да сключи договор за кредит заедно с договор за застраховка), да назначи съдебна компютърно-техническа експертиза, която да отговори на следния въпрос: „Дали в изпратения до потребителя линк „Приеми договора“ е имало възможност потребителят да приеме договора, без да сключва договор за застраховка“, да установи и да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а така също да отговори и на съществените за спора правни въпроси. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение