Определение № 5259 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Иванов чрез упълномощения процесуален представител адв. А. Ганчева, срещу Определение № 309 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 792/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (АС-Пазарджик). С обжалваното определение е отхвърлена молба на Д. Иванов за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 14 от 28.06.2023 г., издадено от И. Шуманова - началник Отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Панагюрище, с което е потвърден Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 6307006445-1 от 13.06.2023 г., издаден от С. Бобекова - инспектор МДТ при Община Панагюрище, с който на частния жалбоподател са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 1483,17 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение. Твърди се, че между пропускането на срока за обжалване на процесното Решение № 14 от 28.06.2023 г. и Решение № 11/25.08.2023 г., издадено по заявление за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от кмета на град Панагюрище, както и заповеди по чл. 63 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), е налице релация/взаимовръзка. В този смисъл се поддържа, че късното получаване на Решение № 11/25.08.2023 г. и на заповедите (едва на 01.09.2023 г., след изтичането на крайния срок - 31.07.2023 г., за обжалване на процесното решение) обективно е възпрепятствало частния жалбоподател да подаде в срок жалба срещу Решение № 14 от 28.06.2023 г. Моли се за отмяна на оспореното определение и възстановяване на срока за обжалване на административния акт. Ответникът по частната жалба – началник Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Панагюрище, представя становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В настоящия случай жалбата срещу Решение № 14 от 28.06.2023 г. на началник Отдел МДТ при Община Панагюрище, е оставена без разглеждане като просрочена с Определение № 1223/11.09.2023 г., постановено по адм. дело № 792/2023 г. на АС-Пазарджик. Видно от частната жалба срещу това определение, искането за възстановяване на срок е направено в нея. За да се възстанови пропуснат срок за упражняване процесуалното право на обжалване, следва да се докаже наличието на една от визираните в чл. 161, ал. 1 АПК алтернативни предпоставки за пропускането му. В случая, по твърденията на Иванов, предпоставките за пропускане на срока за обжалване на Решение № 14 от 28.06.2023 г. на началник Отдел МДТ при Община Панагюрище, са свързани с късното съобщаване на Решение № 11/25.08.2023 г. на кмета на Община Панагюрище и предоставянето на исканите заповеди. Правилни са констатациите на административния съд, че решение № 11/25.08.2023 г. на кмета на Община Панагюрище е издадено по заявление за достъп до обществена информация и от него е видно единствено, че административният орган е предоставил достъп до поисканата по реда на ЗДОИ информация. В този смисъл, правилно съдът е изключил наличието на взаимовръзка между решението по ЗДОИ и предпоставките за подаване на жалба от Иванов срещу процесното Решение № 14/28.06.2023 г. Изложените от Иванов съображения не сочат на особени непредвидени обстоятелства. Не могат да бъдат приети и като поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение и обективно е препятствало възможността му да упражни правото си да обжалва процесното Решение № 14/28.06.2023 г. на началник Отдел МДТ при Община Панагюрище. По тези мотиви обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по частната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., за настоящата инстанция. Искането за присъждане пред първоинстанционния съд е неоснователно, тъй като не е осъществяване защита. Предвид на изложеното, Върховният административен съда, Първо отделение