Решение № 6816 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 79 от Закона за водите. Образувано е по касационна жалба на „Дитим“ ЕООД, ЕИК 202250645, чрез процесуалния представител адв. И. Недев, против Решение № 1932/27.02.2025 г., постановено по адм. д. № 2734/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РР-5898/22.10.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за отказ за прекратяване, преиздаване и продължаване срока на действие на разрешително № 31590638/26.09.2012 г. за водовземане от подземни води. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че искането за преиздаване и продължаване срока на разрешителното е било подадено преди изтичане срока на действието му, поради което административният орган е следвало да извърши проверка единствено относно предпоставките по чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите. Според касатора незаконосъобразно са били изискани допълнителни документи, относими към процедура по първоначално издаване на разрешително. Поддържа се още, че в хода на съдебното производство е представен договор за заем за послужване от 04.01.2022 г., удостоверяващ правото на дружеството да ползва недвижимия имот и водовземните съоръжения, който не е бил обсъден от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че дружеството не е представило изискуемите документи, удостоверяващи придобито право на собственост или ползване върху имота, където се осъществява дейността и се намират водовземните съоръжения, поради което правилно е постановен отказ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд – Пловдив да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд – Пловдив е приел за установено, че административното производство е започнало по заявление на „Дитим“ ЕООД за прекратяване действието на разрешително, издадено на „Дивитекс“ ООД, поради прекратяване правото на ползване на досегашния титуляр върху имота, преиздаване на разрешителното на дружеството-жалбоподател и продължаване срока на действието му. В хода на административното производство органът е изискал допълнителни документи, включително доказателства за придобито право на собственост или ползване върху недвижимия имот. Представен е единствено нотариален акт за доброволна делба, по който „Дитим“ ЕООД не е страна. Съдът е приел, че от този документ не може да се установи придобито право на собственост или ползване на дружеството върху имота и че административният орган правилно е отказал преиздаване и продължаване срока на разрешителното поради липса на доказани предпоставки по чл. 79 от Закона за водите. С оглед на което е отхвърлил жалбата на „Дитим“ ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е уведомил заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи и е предоставил възможност за отстраняване на констатираните непълноти. Самото представяне от страна на дружеството на нотариалния акт за доброволна делба потвърждава получаването на уведомлението и участието му в административното производство. Следователно правото на защита на заявителя не е било ограничено. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите при прекратяване на правото на собственост или ползване на титуляра на разрешителното върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, лицето, придобило това право, следва да удостовери настъпилото правоприемство и да заяви желанието си да се ползва от правата по издаденото разрешително. Едва при установяване на тези предпоставки и при наличие на условията за издаване на разрешително административният орган може да издаде административен акт на негово име. В случая административният орган правилно е приел, че не са представени доказателства, удостоверяващи придобито право на собственост или ползване на „Дитим“ ЕООД върху процесния недвижим имот. Представеният нотариален акт за доброволна делба касае физически лица и не удостоверява права на дружеството-заявител. Обстоятелството, че едноличният собственик на капитала и управител на дружеството е страна по този нотариален акт, не води до автоматичен извод за придобиване на вещни или облигационни права от самото юридическо лице. Юридическата самостоятелност на търговското дружество изключва възможността правата на неговия едноличен собственик автоматично да се приравняват на права на дружеството. Неоснователно е и позоваването на представения в съдебната фаза договор за заем за послужване. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му въз основа на фактите и доказателствата, с които административният орган е разполагал. Безспорно е, че такъв договор не е бил представен в административното производство въпреки дадените указания. Следователно липсата му в административната преписка не може да бъде вменена във вина на органа, нито може да обоснове извод за незаконосъобразност на постановения отказ. Не може да бъде споделено и становището на касатора, че административният орган е следвало да се ограничи единствено до формална проверка на предпоставките по чл. 79 от Закона за водите. Именно установяването на придобито право на собственост или ползване върху недвижимия имот представлява основен елемент от фактическия състав на нормата и предпоставка за упражняване на правата по съществуващото разрешително. При липса на доказателства за този правнорелевантен факт административният орган не е могъл да постанови искания от заявителя благоприятен акт. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 50 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,