Определение № 986 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 92/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в затвора – [населено място], срещу определение № 1431 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 602/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). С оспореното определение е върната искова молба /именувана частна жалба/, подадена от Г. В. К. срещу Административен съд София-град (АССГ) и е прекратено производството по делото. От изложението в частната жалба се налага извода, че жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като решаващият съд не се е произнесъл по направеното от него искане за предоставяне на правна помощ. Иска от съда да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и против определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: Първоначално производството е образувано пред АССГ по искова молба на Г. К., срещу АССГ за нанесени му неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, нарушаване на основни човешки права, бавене на делото, ограничаване на достъпът до правосъдие, манипулации с предоставянето на правна държавна помощ, използване незнанието от страна на молителя на български език. Посочен е размер на търсеното обезщетение – 100 000 лв и период на търпене на вредите: от 17.11.2023г. до 26.04.2024г. С определение № 5320 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4645/2024 г. по описа на АССГ делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-област. С определение № 863 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 602/2024 год. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. К. и е прекратил производството по делото. Това определение е оспорено от К. с частната жалба пред ВАС и е отменено с определение № 10674 от 09.10.2024 год., постановено по адм. дело № 9145/2024 г. по описа на ВАС. Касационната инстанция е установила, че с разпореждането си от 20.05.2024г. съдът е дал указания, които са несъответни и неотносими към посочения от ищеца ответник и към изложените в исковата молба фактически твърдения. В тази връзка ВАС е отменил определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е дал конкретни указания на първоинстанционния съд. След връщане на делото с определение № 2135 от 08.11.2024 г. постановено по адм. дело № 602/2024 г. по описа на АССО исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано в седемдневен срок от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона, а именно: да посочи по кои точно дела на АССГ същият твърди, че са нарушени правата му на разглеждане и решаване на делата в съответствие с правните норми /включително и тези на Европейския съюз/ и в какво се изразяват тези вредоносни прояви на съда. В срока за изпълнения на указанията е постъпило заявление от Г. К., с което на първо място твърди, че на 30.05.2024 г. е изпратил отговор, с който е отговорил на всички въпроси поставени по предходното обездвижване на исковата молба. На следващо място посочва адм. дело № 10829/2023 г., трето отделение, 71-ви състав, по описа на АССГ образувано по негово искане във връзка с твърдение за откраднати девет броя фонокарти от килия № 5, в затвора в [населено място]. В заявлението си твърди, че съдът не е искал да направи нищо по неговата претенция и желае АССГ да бъде осъден за бездействие. С последният абзац от заявлението жалбоподателят е направил искане за предоставена правна помощ, като е заявил, че е чужденец, не познава законите и езика в Република България и е изразил предпочитания към конкретен адвокат, който е посочил. С оспореното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като липсва произнасяне по направеното искане за предоставяне на безплатна помощ. Определението е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на правото и възможността за защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Въпреки че съдът не е указал възможността на ищеца да ползва правна помощ, същият е направил искане за предоставяне на безплатна правна помощ. Със заявлението си от 20.11.2024 г. ищецът е заявил, че е чужденец и не познава законите и езика в Република България, поради което желае да му бъде предоставена безплатна правна помощ. По това искане съдът не се е произнесъл. В случая първоинстанционният съд е следвало първо да се произнесе със съдебен акт по направеното искане за предоставяне на правна помощ и едва след като влезе в сила да продължава съдопроизводствените действия по отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба. Осигуряването на правна помощ на жалбоподателя по чл. 21, т. 3 от ЗПП, при наличие на предпоставките за това, би обезпечило ефективната правна защита на лицето, в т.ч. прецизиране на жалбата/исковата молба и своевременно отстраняване на нередовностите й. Ето защо, за да не наруши правото и възможността за защита на жалбоподателя, съдът е длъжен да се произнесе първо по направеното искане за предоставяне на правна помощ, дори и то да е неоснователно и едва след това да продължи с даването на указания към ищеца или процесуалния представител, ако такъв междувременно е назначен. Като не е сторил това решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложените съображения, се налага изводът, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба и във връзка с направено искане за предоставяне на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ АПК вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,