Определение № 5958 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпило е искане от ДЗЗД „Ел Сървиз 2024“, с което се иска да бъде изменено Решение № 4014 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. № 11724 по описа на Върховен административен съд за 2024 година, като бъдат присъдени изцяло направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането - "Балъкесир електромеканик санаи тесислери" АД е депозирал становище за неоснователност на искането. Изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирал становище за неоснователност на искането. Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. С Решение № 4014 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. № 11724 по описа на Върховен административен съд за 2024 година е оставено в сила Решение № 1205/14.11.2024 г. по преписка № КЗК-796/817/834/2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията. В хода на касационното производство, процесуалният представител на ДЗЗД „Ел Сървиз 2024“ е направил искане за присъждането на направените по делото разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е описано договорено възнаграждение в размер на 120000 лева, както и че същото е своевременно заплатено. С решението си съдът е присъдил в полза на ДЗЗД сумата 12000 лева, представляваща направени от страната разноски за адвокатско възнаграждение, като се е съобразил с направеното от възложителя възражение за прекомерност на претендирания за репариране от ответната по касационната жалба страна адвокатски хонорар. При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно. В практиката си съставите на Върховен административен съд неведнъж са обръщали внимание на обстоятелството, че в производствата по ЗОП не може да се приеме, че е налице точно и ясно определен материален интерес, поради което е в правомощията на съда да прецени фактическата и правна сложност на спора, при съобразяване с конкретните данни по делото. В случая, молителят се позовава на правна уредба на ВКС, която не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, в какъвто смисъл е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Сочените решения на Върховен административен съд са несъпоставими с фактическите основания, взети предвид от съда при постановяване на решението в частта относно разпределение на тежестта за разноски между страните в производството. В решението си съдът е посочил основанията, дали възможност за съобразяване на твърдението на възложителя и "Балъкесир електромеканик санаи тесислери" АД за прекомерност на търсеното за присъждане от „Ел Сървиз 2024“ ДЗЗД адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че дължимите разноски са били правилно определени след редукция на платения от ответника в касационното производство адвокатски хонорар, съобразена с фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване със своевременно направено възражение за прекомерност, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение