Определение № 4377 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по две касационни жалби, съответно на Министерството на вътрешните работи и на Б. Г. П. от гр. София, подадени чрез процесуалните представители на двете страни, срещу Решение № 22344 от 28.06.2025г., постановено по адм. дело № 538/2025 г. по описа на Административния съд – София-град. Министерството жали решението в частта, в която е уважен иска на П. с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт – заповед № 8121К-8485/30.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху присъдената сума, дължима от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на дължимото. Б. Г. П. сочи, че жали решението в частта, в която е бил отхвърлен иска му срещу Министерството на вътрешните работи за сумата над 2 000 лв. до претендирания размер от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия, посочен по-горе като отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт – заповед № 8121К-8485/30.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, като практически жали размера на присъденото от страна на първоинстанционния съд обезщетение и желае уважаване на исковата претенция в пълен размер. Двете страни взаимно оспорват касационните си жалби, считат ги за неоснователни и пледират същите да не бъдат уважавани. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, като разгледа оспорения съдебен акт и депозираните въз основа на него касационни жалби, намира, че първоинстанционната съдебна инстанция е допуснала пропуск, изразяващ се в това да се произнесе по целия предмет на спора. При разглеждане на постановения и оспорван пред ВАС съдебен акт, съдът установява, че макар да е изложил подробни мотиви касателно неуважената част от исковата претенция, съдът е пропуснал да постанови изричен отхвърлителен диспозитив в същия смисъл, като по този начин е допуснал да не се произнесе по цялото искане, явяващо се предмет на настоящия спор. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал.1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо предвид констатирания пропуск и при съобразяване принципите на бързина и правна сигурност, да прекрати образуваното касационно производство и да върне делото на предходната съдебна инстанция за допълване на съдебното решение, доколкото против намерението да отхвърли част от исковата претенция вече е била депозирана касационна жалба, която в противен случай би следвало да се остави без разглеждане, като по този начин би засегнала правото на достъп до съд на засегнатата страна, доколкото месечният срок от постановяване на оспореното решение към настоящият момент е изтекъл и единствената възможност за отстраняване на констатираната нередовност е по служебен път, от страна на първоинстанционния съдебен състав. Доколкото посочените процесуални действия не преграждат хода на производството, настоящият съдебен акт не подлежи на оспорване. В тази връзка и на основание чл.176, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,