Решение № 11335 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2015 г.

Решение № 11335 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-Б. моли да бъде отменено като неправилно решение № 723/17.04.2015 г. по адм. д. № 633/2014 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 021201372/13.11.2012 г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за м. 10.2006 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Втора касационна жалба е подадена от Г. Б., действащ като ЕТ "С.-Г. Б.", против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена за определени задължения по ЗДДС (отм.) за м. 5.2006 г. с лихви и определени задължения по ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г. с лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА и в тази част да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021201372/13.11.2012 г. -на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) за м. 10.2006 г. 2000 лв с лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част против РА в частта за определени задължения по ЗДДС (отм.) с лихви за м. 5.2006 г. и определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г. с лихви. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения по делото в частта по ЗДДС е основателен. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно спорните кредитни известия - констативен протокол, актове за приемане на извършени СМР и количествено-стойностни сметки. Правилно е приел, че неплащането на част от цената по доставката не е основание да се издава данъчно кредитно известие, но не е обсъдил констативния протокол от 1.05.2006 г. за изпълнени СМР на стойност с 11 000 лв по-малко от договореното. Съдът не е обсъдил приложените доказателства за извършено строителство на подпокривна плоча и покрив. Допуснатото процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. По делото е останал спорен въпросът СМР на каква стойност са изпълнени по договора с "Мена 2005" ООД и каква сума е заплатена за тях, начислен ли е данъка върху цялата стойност на изпълнените СМР, за което съдът на основание чл. 171, ал. 2 от АПК следваше да назначи вещо лице служебно. Съдът е нарушил и чл. 171, ал. 4 от АПК като не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, което е причина да не бъде поставена такава задача на вещото лице от страните. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи техническа експертиза, която да даде заключение какви СМР са изпълнени по договора и споразуменията с "Мена 2005" ООД и на каква стойност. На счетоводната експертиза следва да се постави допълнителна задача след като извърши проверка в счетоводството на "Мена 2005" ООД да даде заключение отразени ли са в него спорните данъчни кредитни известия, какви суми са изплатени на ревизираното лице в изпълнение на договора и споразуменията от 2006 г. по счетоводни данни на възложителя. В частта по ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. решението е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основано за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, която органите по приходите са определили правилно върху общото за годината превишение на разходите над приходите. Доводът на жалбоподателя, че е получил 50 000 лв заем от баща си обосновано е отхвърлен от съда като недоказан, поради липса на доказателства за предаване на сумата. Правилно са отхвърлени възраженията за по-високо начално салдо към 1.01.2005 г., след като липсват доказателства получени суми в предишни години от различни източници да са били налични в патримониума на ревизираното лице към 1.01.2005 г. В частта по ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. решението е неправилно. Допусната грешка в изчисленията на превишението на разходите над приходите на ревизираното лице е коригирана с решението на директора на Дирекция "ОДОП"-Б. при обжалването по административен ред. Съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на заемни средства от Щ. Д.. Съдът не е обсъдил приложените доказателства за разполагаеми средства на Динев и декларации от него, поради което изводът, че не е доказано приемо-предаване на заемни средства от Щ. Д. е необоснован и постановен в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,