Решение № 121 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2008 г.

Решение № 121 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е подала М. Г. Ч. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК-Пловдив, срещу решение № 812 от 25.04.2008 г. по гр. д. № 116/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 162 от 2.11.2007 г. по гр. д. № 2074/2007 г. на районен съд Пловдив и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., за обявяване недействителност на договор по нот. акт № 141/4.05.2006 г., с който първата ответница е дарила на втората ю ид. части от апартамент № 2, намиращ се във вх. Б на етаж I, в бл. 13 на бул. "България" № 64, гр. П., с площ от 56, 59 кв. м., по отношение на М. Г. Ч., като действие, увреждащо последната - иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. Излагат съображения в писмен отговор, изготвен от пълномощника им адв. С. М. С определение № 109/28.11.2008 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е на разглеждане въпросът в кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, както и свързания с него въпрос за правната квалификация на иска - по ал. 1 или ал. 3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съществува противоречива практика на съдилищата по разглежданите въпроси, които касаят близки правни хипотези /Р № 422/30.03.2000 г. по гр. д. № 1469/1999 г. на ВКС, V г. о., Р № 707/17.03.1977 г. по гр. д. № 3417/76 г. на ВКС, II г. о. и др./. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е основателна поради следното: От данните по делото се установява следната фактическа обстановка, която е безспорно установена и правилно е възприета от въззивния съд: ищцата М. Г. Ч. е продала с нот. акт № 50/31.01.2001 г. на сина си Б. Б., поч. 9.02.2006 г., тогава в брак с първата ответница Р. М., процесният апартамент, срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта си приобретателят по сделката е оставил за свои наследници преживялата съпруга - първата ответница и своята майка - прехвърлителката на имота и ищца по делото. Със съдебно решение по гр. д. № 1769/2006 г., влязло в сила на 2.04.2007 г., алеаторният договор е развален до размера на притежаваните от ответницата наследствени права, а именно ю ид. части, поради неизпълнение на поетите задължения. С нотариален договор от 4.05.2006 г. Р. М. е дарила на майка си - втората ответница по делото, притежаваните от нея 3/4 ид. части от имота. Предмет на отменителния иск е този договор, тъй като ищцата поддържа, че с извършената разпоредителна сделка са увредени интересите й, изразяващи се във възможността да търси реално изпълнение - връщане на имота в патримониума й. При тази фактическа обстановка съставът на въззивния съд е приел, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба - чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Тъй като вземането за връщане на имота е възникнало с влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор, а увреждащото действие е извършено преди това, то би било недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договаряло, да увреди кредитора - чл. 135, ал. 3 ЗЗД. И тъй като разпитаните по делото свидетели са установили само влошаване на отношенията между снаха и свекърва, липсвали доказателства ответниците по делото да са договаряли в ущърб на ищцата, т. е. намерение да я увредят. Решението е неправилно. При установените фактически данни искът е бил основателен и доказан и при двете хипотези, предвидени в чл. 135 ЗЗД - ал. 1 и ал. 3 на текста. Действително съществува различие в по-старата и нова практика на ВКС по поставения въпрос - кога възниква вземането на кредитора спрямо длъжника по отменителния иск в случаите, когато подлежащата на връщане престация е недвижим имот. С решения № 1397/29.11.1993 г. по гр. д. № 36/93 г. и № 267/03 г. по гр. д. № 1325/03 г. на ВКС, IV г. о., № 219/15.04.8.1986 г. е прието, че третите лица следва да запазят придобитите вещни права преди вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, което разваляне обуславя качеството на кредитор по чл. 135 ЗЗД. Обратното становище е застъпено в решения № 545/10.07.2007 г. по гр. д. № 272/06 г. на ВКС, III г. о. № 424/8.05.01 г. по гр. д. № 990/2000 г. на ВКС, II г. о., определение № 1228/3.09.09 г. по гр. д. № 893/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. С тях е посочено, че прехвърлителят по алеаторен договор придобива право да иска развалянето му и връщане на имота /става кредитор/ от момента на първото неизпълнение. Вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор има значение само за допустимостта на павловия иск с оглед установяването на правния интерес от търсената защита, но не и за правната квалификация на иска. В разглеждания случай са налице доказателства не само за знание за увреждане на кредитора от страна на лицето, с което длъжникът е договарял /безвъзмездна сделка между майка и дъщеря за жилище, придобито по време на брака от прехвърлителката по договор за издръжка и гледане, който е с продължително изпълнение, както и презумпцията на чл. 135, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗД от текста/, но и общо намерение за увреждане. Безспорни са данните по делото, че един или два месеца след смъртта на съпруга си първата ответница е напуснала процесното жилище, в което е живеела с ищцата и починалия си съпруг, и се е установила в жилището на своята майка, като е заявила, че не желае да гледа прехвърлителката по алеаторния договор и че "Марийката ще пие една студена вода и да търси начин как да я кара" /св. Величка В. и Г. В. /. Установено е също така, че отношенията между нея и кредиторката по алеаторния договор са се влошили и това е било видно дори на помена за 40-те дни на Б. Б. /поч. на 9.02.06 г./. Ответниците по иска са живеели заедно и надарената по сделката, чието обявяване за относително недействителна се търси, не е могла да не знае към момента на нейното осъществяване, че дарителката й не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, още повече, че това неизпълнение е било начално и пълно /съгласно мотивите на приложеното влязло в сила решение по гр. д. № 1769/2006 г. на Пловдивския районен съд и показания на св. В. В., Г. В., Й. К. и др./. Намерението да се увреди кредитора произтича от съвкупната преценка на всички обективни данни и доказателства по делото - осъществяване на увреждащата сделка само три месеца след смъртта на съпруга и месец-два след напускане на жилището от преживялата съпруга, безвъзмездният й характер и близките родствени отношения между страните по нея - майка и дъщеря, началното и пълно неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане, както и влошените отношения между ищцата и ответниците. С оглед изложеното неправилното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на правния спор. С него, съобразно установената по-горе фактическа обстановка и правни изводи, ще се уважи искът на М. Г. Ч. от гр. П. срещу Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., за признаване за относително недействителен на договора за дарение на недвижим имот, предмет на разглеждане по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.