Определение № 436 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5688/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 396, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от К., [населено място] (К.) частна жалба срещу определение № 156 от 04.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 200/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта с която е потвърдено определение № 631 от 22.04.2013 г. по ч. гр. д. № 501/2013 г. на окръжен съд П. в частта, с която е отказано допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху „всички банкови сметки, открити във всички лицензирани банки на територията на Република България, с изключение на тези, върху които е допуснато обезпечение със същото определение чрез налагане на запор. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта й и намери следното: Определението, допускане до касация на което се иска, е постановено от въззивна инстанция в производство по чл. 396, ал. 1 ГПК. С него въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е отказано да се допусне обезпечение чрез налагане на запор запор върху „всички банкови сметки, открити, открити във всички лицензирани банки на територията на Република България и е потвърдено определението, с което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху суми по конкретно посочени банкови сметки. Това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове посочени в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК - не прегражда развитието на делото. В този смисъл е формираната с тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителната практика. Частната касационна жалба е недопустима, което е основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по нея. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.