Определение № 623 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 21.09.2011 г. по гр.д. № 990/2011, с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 15.06.2011 г. по гр.д. № 906/2011, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът П. „Д-р В. Б.” В. Т., представлявана от адв. Н. от В., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността по писмено искане на работника по изключение да бъде сключен срочен трудов договор и възможността срокът да бъде продължен еднократно, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Е. С. А., представлявана от адв. К. С. от В. я оспорва, като счита че подигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика и решението е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от втория, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първият трудов договор е сключен като срочен, без в него да е посочена изрично причината, обосноваваща изключението и без писмено искане на работника. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Дори да има писмено искане на работника (то има значение само за първия договор при срок под една година), договорът не може нито да бъде сключен, нито продължен със срок, без изрично посочване на причината, обосноваваща изключението по чл. 68, ал. 4 КТ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение