Определение № 34 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 203/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7395 от 17.11.2014 г. от Т. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 54 от 08.04.2014 г. на Варненски апелативен съд по в. гр. д. № 101/2014 г., с което е потвърдено решение № 474 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 858/2012 г. на Окръжен съд [населено място]. Ю. В. Д., участвал по делото като трето лице-помагач на ответника по иска [фирма], [населено място], е оспорил основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез пълномощника си В. Г., а [фирма], [населено място] /правоприемник на [фирма], [населено място]/ и Д. С. Я., участвали по делото като ответници по иска, както и С. Б. С., участвал по делото като трето лице-помагач на [фирма], [населено място] не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.306, ал.3 ГПК. Т. А. е обосновала основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата за отмяна, както и в делото липсват данни кога на молителката й е станало известно твърдяното ново обстоятелство. В този смисъл съдът следва да приеме, че е спазен тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение