Определение № 310 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение от 17.03.2016 г. по в. гр.д. №711/2015 г. на СГС, ГО, ІІ б състав, с което се потвърждава първоинстанционното решение по гр.д. № 8826/2014 г. на СРС, ГО, 76 състав в частта, в която е признато за установено, че С. И. Л. и Р. Н. И. солидарно дължат на [фирма] сумата от 2 977 лв. главница, представляваща стойност на неплатена енергия за периода от м.10.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2013 г. и сумата 411,40 лв. представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за периода от 01.12.2011 г. до 05.11.2013 г., както и направените в заповедното и исковото производство разноски. Отхвърлени са предявените от С. И. Л. и Р. Н. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. С представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е поставил правния въпрос: Непоръчана доставка ли е по смисъла на чл. 62 З. топлинната енергия, отдадена от щтранг- лирата при хипотезата, че потребителя е заявил писмено, че не желае да ползва топлинна енергия за отопление и /или е демонтирал отоплително тяло или е затапил и пломбирал отоплителното тяло и реално няма достъп на топлинна енергия до отоплителното тяло. Формулираният от касатора правен въпрос има обуславящо за изхода на настоящото дело значение. Същевременно с разпореждане от 02.03.2016 г. на Председателя на ВКС е образувано т.д. №2/2016 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния закон на енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от З., регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по- висока степен на защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в пар.1 от Допълнителните разпоредби на З.. С оглед на това производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на образуваното ТД №2/2016 г., на ОСГК на ВКС,което ще формира задължителна практика по формулирания по настоящото дело въпрос и по този начин ще обуслови решаването му по същество. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.